Вярвам, че сме способни да познаем доброто, че прошката винаги ще е по-значима от отмъщението, че в природата, в цялото нейно съвършенство, ние представляваме най-добрите и най-развити същества, защото можем да видим красотата й, да й се възхитим, да се учим от нея, да страдаме за нея, да се опитваме да я опазим и защитим.
Вярвам, че сме единствената истинска морална сила във физическия свят, че сме създателите на етиката и морала, че трябва да бъдем така добри, както боговете, които сме създали, за да ни водят.
Вярвам, че ако положим усилия, ще успеем да създадем рая на земята. Че го създаваме всеки път, когато обичаме, всеки път, когато прегръщаме, всеки път, когато искаме да съградим, вместо да разрушим, и всеки път, когато избираме живота пред смъртта и естественото пред неестественото, доколкото успяваме да ги различим.
В края на краищата предполагам, че вярвам и в това, че вътрешният мир може да бъде постигнат дори пред лицето на най-големия ужас, дори след най-страшната загуба. Може да бъде постигнат чрез вяра в промяната и чрез вяра в свободната воля и случайността, чрез вяра в нас самите — в това, че пред лицето на голямо бедствие по-често взимаме правилното решение.
Наша е силата и славата, защото сме способни да родим идеи, безкрайно по-силни и по-издръжливи от нас самите.
Това е моето кредо. Затова вярвам в своята интерпретация на историята на вещиците Мейфеър.
Вероятно няма да успея да я защитя пред философите от Таламаска. Може би дори няма да бъде включена в досието. Но това е моята вяра, защото само тя има значение и ме поддържа. И ако трябва да умра още в този миг, няма да се страхувам. Защото не мога да повярвам, че там отвъд ни чака само ужас и хаос.
Ако ли пък ни чака откровение, то трябва да е също толкова добро, както и идеалите ни, както личната ни философия. Защото природата обгръща и видимо, и невидимо и няма как да не достигне и за нас. Онова, което кара цветята да се отварят и снегът да вали, трябва да съдържа мъдрост и някаква същностна тайна, сложна и красива като цъфтящата камелия или като облаците, скупчени над главите ни — бели и чисти в чернотата.
Ако не е така, значи сме в капана на някаква потресаваща ирония. И тогава онези изчадия от ада може наистина да танцуват в салона. Наистина може да съществува дявол, а хората, които изгарят други хора, ще са добри.
Но този свят е твърде красив, за да е така.
Или поне на мен ми изглежда такъв сега, когато седя на страничната веранда, в люлеещия се стол, след като глъчката на Марди Грас отдавна е отшумяла, а аз пиша на светлината на далечната лампа в салона зад гърба ми.
Само потенциалът ни за добро е толкова прекрасен като копринения южен ветрец, като аромата на дъжда, който заваля току-що и барабани по потрепващите листа съвсем нежно — сякаш е само призрак на дъжд, проблясващ в сребристо в тъканта на всепоглъщащия мрак.
Върни се, Роуан. Чакам те.“
Квартал в Сан Франциско, в който живеят предимно хомосексуалисти. — Бел.прев.
Филм по романа на Дафни дьо Морие. — Бел.прев.
Криза в Ирландия в периода 1845–1850 година, когато болест по картофите лишава голяма част от населението от основното му препитание. — Бел.прев.
Герой от филма „Ребека“. — Бел.прев.
На запад фигурата на офицера в шахмата се нарича „епископ“. — Бел.прев.
Голям пожар в Чикаго през 1871 г., бушувал два дни и взел стотици жертви. Бедствието изпепелява около четири квадратни мили от града. Последвалото възстановяване всъщност поставя началото на израстването на Чикаго като най-населения и най-важен в икономическо отношение град в САЩ. — Бел.прев.
Избухнал в шивашка фабрика в Ню Йорк Сити на 25 март, 1911 г. Смята се за най-големия индустриален пожар в историята на града и води до налагане на норми за противопожарна безопасност във всички производства. — Бел.прев.
Хейт Ашбъри (Haight-Ashbury) е квартал на Сан Франциско, известен като епицентър на хипи движението през 60-те години на XX век. — Бел.прев.
Американски писател и психолог, защитник на употребата на халюциногенна дрога и теоретик на LSD. — Бел.прев.
Девет дни на молитви, по примера на деветте дни на молитви на Светата майка и апостолите между Възнесение Христово и Петдесетница. — Бел.прев.
Позивна за помощ, която се дава при спешен случай в морето, но за разлика от „Мейдей“, означава, че за екипажа на кораба не съществува непосредствена опасност. — Бел.прев.
Читать дальше