Энн Райс - Вещиците - Полунощ

— Към кардиологията, току-що дойде в съзнание… — Увиха го с одеяла.

Чу гласа на Аарън, а после и нечий друг:

— Сърцето му пак спира! По дяволите! Тръгвайте! Вратите на линейката се затръшнаха и той се люшна леко настрани, когато се откъснаха от тротоара.

Някой натискаше гърдите му — веднъж, два, три пъти. Кислородът нахлуваше в него през маската като студен език.

Алармата още виеше, или пък това беше сирената на линейката — като отчаян писък на птица рано сутрин. От големия дъб изграчи гарван и сякаш раздра ведрото небе. После всичко потъна в тъмна, дълбока, обрасла с мъх тишина.

По някое време преди здрач той разбра, че се намира в интензивното отделение. Сърцето му спряло в басейна и отново по пътя към болницата, а после пак — в Спешното отделение. Сега регулираха пулса му със силно лекарство, наречено лидокаин. Съзнанието му беше замъглено и неспособно да задържи нито една мисъл.

Бяха позволили на Аарън да го вижда за по пет минути на всеки час. По някое време се появи и леля Вивиън. А после и Райън.

Над леглото му се надвесваха различни лица; чуваше познати гласове. Беше вече утро, когато докторът обясни, че слабостта, която усеща, е нормална. Добрите новини бяха, че получил относително малки увреждания на сърдечния мускул и вече се възстановявал. Щели да го поддържат с лекарства и разреждащи кръвта препарати, а после и чрез лечение за разтваряне на холестерола. Почивка и терапия бяха последните думи, които чу, преди да заспи отново.

Сигурно вече бе навечерието на Нова Година, когато най-после му обясниха всичко. Лекарствата му бяха намалени и той вече можеше да се концентрира върху думите им.

В къщата нямало никого, когато пожарникарите пристигнали. Само алармата виела, активирана не само от датчиците по стъклата, но и защото някой бил натиснал бутоните за пожарната, полицията и спешна помощ. Пожарникарите нахлули през предната порта и хукнали по страничната пътека. Веднага забелязали строшеното стъкло пред френските прозорци, преобърнатите мебели на верандата и кръвта по плочите. Видели и някакво тяло да се носи по водата в плувния басейн.

Аарън пристигнал, когато вадели Майкъл от водата. Полицията също. Претърсили къщата, но не открили никого. Имало много кръв и следи от нещо като пожар. Дрешниците и чекмеджетата на горния етаж били отворени, а на леглото лежал наполовина пълен с дрехи куфар. Но нямало други следи от борба.

По-късно същия следобед Райън установил, че мерцедесът на Роуан го няма, както и чантата й и всичките й документи. Не намерили и лекарската й чанта, въпреки че братовчедите били сигурни, че е имала такава.

При липсата на някакво смислено обяснение на случилото се, семейството изпаднало в паника. Било твърде рано да обявят Роуан за изчезнала, въпреки че полицията вече започнала неофициалното й издирване. Колата й била открита на един паркинг на летището преди полунощ. Скоро се потвърдило, че тя е купила два билета за Ню Йорк по-рано същия следобед. Самолетът й се приземил там по разписание. Един чиновник си спомнил за нея и казал, че е пътувала с висок мъж. Стюардесата също помнела двойката, която разговаряла и пиела по време на целия полет. Не изглеждало да има нещо нередно. Семейството не можело да стори нищо, освен да чака Роуан да се обади или Майкъл да обясни какво му се е случило.

Три дни по-късно, на 29 декември, се получила телеграма от Роуан от Швейцария. В нея тя обяснявала, че ще остане известно време в Европа. Имало и инструкции относно личните й дела, които трябвало да бъдат следвани. Телеграмата съдържала няколко кодови думи, познати единствено на наследницата на завещанието и адвокатите от „Мейфеър и Мейфеър“. Това било доказателство, че наистина е изпратена от нея. Същия ден се получили още инструкции да бъде прехвърлена значителна сума в банка в Цюрих. И отново била използвана точната кодова дума. „Мейфеър и Мейфеър“ нямали повод да се усъмнят в инструкциите на Роуан.

На шести януари Майкъл бе преместен от интензивното в обикновена болнична стая и Райън дойде да го посети. Изглеждаше много объркан и явно смутен от съобщението, което трябваше да предаде. Опита се да бъде възможно най-тактичен.

Роуан щяла да отсъства за „неопределено време“. Точното й местонахождение не било известно, но щяла да поддържа връзка с „Мейфеър и Мейфеър“ чрез една юридическа фирма в Париж.

Искала къщата на Първа улица да бъде прехвърлена на Майкъл. Никой в семейството не бивало да оспорва пълното му и изключително право над имота. Къщата щяла да остане негова до смъртта му, а след това да бъде върната в завещанието — както било по закон.