Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

Искрен бе разхвърлян човек и набързо беше събрал багажа си. Чарим бе заминал с него и не беше успял да разтреби. Но това тук бе нещо друго. Друг навярно нямаше да забележи нищо нередно. Ала аз видях стаята и със своите очи, и с тези на Искрен. Всичко беше преровено. Онзи, който го бе направил, или не се беше страхувал, че ще го разкрият, или не познаваше добре престолонаследника. Всички чекмеджета и шкафове бяха затворени. Столът бе плътно до масата. Беше прекалено подредено. Без да храня голяма надежда, отидох при чекмеджето, издърпах го и надникнах в задния ъгъл. Може би я бе спасила тъкмо небрежността на Искрен. Никога нямаше да търся смарагдова огърлица, скрита под тази бъркотия — стара шпора, счупена тока от колан, парче еленов рог, полуиздялано като дръжка на нож. Но тя беше там, увита в парче груб плат. От стаята трябваше да се вземат още някои ценни дреболии. Докато ги събирах, се озадачих. Щом не липсваха, каква бе целта на търсенето?

Методично подредих десетки пергаментови карти, после започнах да свалям други от стената. Докато грижливо навивах една, в стаята тихо влезе Кетрикен. Осезанието ми съобщи за нея още преди да е докоснала вратата, затова срещнах погледа й без изненада. Застанах твърдо пред прилива на чувства от Искрен, които бликнаха в мен. Видът й сякаш ми даде вътрешна сила. Тя бе прелестна, светлокожа и стройна, с рокля от мека синя вълна. Поех си дъх. Кетрикен ме погледна въпросително.

— Искрен искаше да сложа в ред картите. Влагата може да ги повреди, а когато отсъства, стаята му не се топли — казах аз.

Тя кимна.

— Тук изглежда толкова пусто и студено без него. Не само студеното огнище. Няма я неговата миризма, неговия безпорядък…

— Значи вие сте разтребвали тук? — попитах небрежно.

— Не! — Кетрикен се засмя. — Моето разтребване разваля и малкото ред, който той поддържа тук. Не, ще го оставя както си е до завръщането му. Искам, когато се прибере, да завари вещите си по местата им. — Лицето й помръкна. — Но тази стая е най-малкото. Сутринта пратих един паж да те търси, но те нямаше. Научи ли новината за Брод?

— Само клюки — отвърнах аз.

— Тогава си чул колкото и аз. Никой не ме повика — студено каза Кетрикен. В очите й имаше болка. — Повечето чух от лейди Скромност, която от своя страна чула камериерът на Славен да разговаря с прислужницата й. Стражниците отишли при Славен да му съобщят за пристигането на вестоносеца. Не трябваше ли да дойдат при мен?

— Милейди, съобщението е трябвало да бъде предадено направо на крал Умен — напомних й аз. — Предполагам, че точно така и се е случило, след което хората на Славен, които охраняват вратата на краля, са съобщили на него вместо на вас.

Тя вдигна глава.

— В такъв случай трябва да се направи нещо. И двама могат да играят тази глупава игра.

— Чудя се дали вече са се изгубвали и други съобщения — замислено казах аз.

Сините й очи станаха ледено сиви.

— Какво искаш да кажеш?

— Пощенските гълъби, сигналните огньове. Съобщение до Ведра от Уил в Червената кула. Поне по един от тези начини трябваше да получим вест за опустошаването на Брод. Едно съобщение може да се изгуби, но три?

Направила връзката, Кетрикен пребледня.

— Херцог Беърнс ще помисли, че не сме обърнали внимание на молбата му за помощ. — Тя вдигна ръка към устата си и прошепна: — Това е коварен заговор за опозоряване на Искрен! После изсъска: — Това положение е непоносимо!

Обърна се и се втурна към вратата. Всяко нейно движение издаваше гнева й. Едва успях да скоча пред нея и опрях гръб на вратата.

— Умолявам ви, милейди, почакайте! Почакайте и помислете!

— Какво да помисля? Как най-добре да разкрия дълбочината на вероломството му ли?

— В този случай не сме в най-изгодно положение. Моля ви, почакайте. Хайде да помислим заедно. И двамата смятаме, че Славен е знаел нещо за това и го е премълчал. Но нямаме доказателство. Абсолютно никакво. И е възможно да грешим. Трябва да действаме постепенно, за да не всеем раздори, когато най-малко ги искаме. Първият човек, с когото трябва да поговорим, е крал Умен. Да проверим дали всичко това му е било известно и дали е упълномощил Славен да говори от негово име.

— Той не би го направил! — гневно заяви Кетрикен.

— Кралят често не е на себе си — напомних й аз. — Но именно той, а не вие, трябва публично да обвини Славен, ако изобщо е необходима някаква публичност. Ако се обявите срещу него и кралят по-късно го подкрепи, благородниците ще видят, че династията на Пророците е разделена. И без това сред тях вече са посети прекалено много съмнения и негодувания. Сега не е време да настройваме Вътрешните херцогства срещу Крайбрежните.