Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

Напоследък старецът беше станал по-мълчалив. Изпитвах неспокойното чувство, че крие нещо. Сами по себе си тайните не бяха нищо ново. Старият убиец бе пълен с тайни. Просто не можех да се избавя от усещането, че тази тайна някак си пряко е свързана с мен. Не можех да го попитам направо, но го наблюдавах. На работната му маса забелязвах признаци от активно използване в мое отсъствие. Още по-странно бе, че винаги, когато ме викаше, свързаният с работата му безпорядък беше грижливо разтребен. Години наред аз бях почиствал стаята му.

Фактът, че сега сам се грижеше за това, или трябваше да е укор към мен, или означаваше, че крие какво върши.

Неспособен да устоя на изкушението, аз го наблюдавах винаги щом можех. Не научих нищо за тайната му, ала видях много от онова, което преди бях пропускал. Сенч остаряваше. Студеното време сковаваше ставите му. Той бе по-голям от Умен, незаконороден като мен, и въпреки болежките си все пак изглеждаше по-млад от краля. Но когато четеше, вече държеше свитъците все по-далеч от очите си и избягваше да се пресяга за нещо, намиращо се по-високо от главата му. Беше ми също толкова мъчително да наблюдавам тези промени, колкото и да зная, че има тайни от мен.

Двадесет и три дни след заминаването на Искрен се върнах от утринен лов с Нощни очи и заварих замъка на крак. Човек оставаше с впечатление за разровен мравуняк, ала липсваше целеустремеността на мравките. Отидох право при готвачката Сара и я попитах какво се е случило. Кухнята на всеки замък е сърцето на всички слухове и отстъпва само на стаята на стражниците. В Бъкип кухненските клюки обикновено бяха по-точни.

— Пристигна един конник, конят му почти издъхваше. Каза, че пиратите нападнали Брод. Опожарили целия град. Претопили седемдесет души. Още не се знаело колко са мъртвите. И щяло да има още жертви, останали бездомни в тоя студ. Три кораба пирати, каза момчето. Отиде право при принц Славен да му докладва. Принц Славен го прати тук да го нахраним. Сега е в стаята на стражниците, спи. — Тя сниши глас. — Момчето само изминало целия тоя път. Сменяло конете във всеки град, минало по крайречния път, но не позволило никой друг да предаде съобщението вместо него. Каза, че всеки момент очаквало да научи, че идва помощ, да чуе от някого, че вече знаят и са пратили кораби. Обаче нямало нищо.

— От Брод ли? Значи се е случило поне преди пет дни. Защо сигналните кули не са запалили огньовете? — попитах аз. — Защо не са пратили гълъби в Чайка или Залива на тюлените? Принц Искрен остави патрулен кораб в този район. Моряците трябва да са можели да видят светлината от Чайка или Брод. Освен това в Червената кула има член на котерията — Уил. Той би трябвало да види сигналните огньове и да прати съобщение на Ведра. Как може никой тук да не е научил, как може да не знаем нищо?

Готвачката още повече сниши глас и многозначително блъсна в масата тестото, което месеше.

— Момчето каза, че сигналните огньове били запалени — и в Брод, и в Ледоград. Пратили и гълъби в Чайка. Корабът не пристигнал.

— Тогава защо не знаем нищо? — Овладях гнева си. Усетих слабо пърхане на загриженост от страна на Искрен. — Е, сигурно точно сега няма смисъл да задавам тези въпроси. Как реагира Славен? „Руриск“ ли прати? Щеше ми се да бях тук, за да отплавам с него.

Готвачката изсумтя и за миг престана да блъска тестото.

— Върви тогава, защото няма да закъснееш. Не съм чула нещо да е направено или да е пратен някой. Никой не е пратен, никой. Никой.

— Знаеш, че не си падам по клюките, Фиц, обаче се шушука, че принц Славен е знаел — продължи тя. — Когато дойде момчето, принцът беше страшно мил, даже му даде кесийка монети. Но му каза, че вече било късно. Пиратите отдавна си били тръгнали. Нямало смисъл да праща нито кораб, нито ратници.

— Късно за бой с пиратите, да. Ами бездомните в Брод? Група работници, за да помогнат за възстановяването на къщите, няколко каруци с храна…

— Каза, че нямал пари за такова нещо — презрително изсумтя готвачката, после започна да разделя тестото, за да бухне. — Съкровищницата била изпразнена от строежа на кораби и поддръжката им. Искрен бил взел и малкото, което останало, за похода си при Праотците. — Тя избърса ръце в престилката си. — После каза, че много съжалявал. Искрено съжалявал.

Обзе ме ледена ярост. Потупах готвачката по рамото и я уверих, че всичко ще е наред. Като замаян излязох от кухнята и отидох в кабинета на Искрен. Пред вратата спрях и се пресегнах. Ясно зърнах намерението му. В едно задно чекмедже щях да открия стара златна огърлица със смарагди. Останала от баба му. Щеше да стигне да наема хора, да купя зърно и да го пратя по тях. Отворих вратата и спрях.