Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

С това съдържанието на съвета почти се изчерпа. Искрен искаше да замине след седем дни. Умен се съгласи, както и с желанието му сам да избере свитата си, макар че Славен се позамисли. Когато накрая кралят ни освободи, с неудоволствие забелязах, че Славен остава да поговори с Уолас в дневната. Зачудих се дали Сенч ще ми позволи да убия Уолас. Вече ми беше забранил да отстраня Славен по този начин, а впоследствие бях обещал и на краля. Но Уолас нямаше такава неприкосновеност.

В коридора Искрен ми благодари. Осмелих се да го попитам защо му е било нужно моето присъствие.

— За да участваш — отвърна той. — Да участваш е нещо много повече от това по-късно да научиш. Да запомниш всички изречени думи… за да не бъдат забравени.

Тогава разбрах, че същата нощ ще ме повика Сенч.

Но не успях да устоя на изкушението да отида при Моли. След като бях видял краля отново като крал, изтляващите ми надежди се бяха разгорели. Обещах си да се отбия при нея за кратко, само за да поговорим, да й кажа, че оценявам всичко, което прави. Щях да съм в стаята си преди малките часове, които Сенч предпочиташе за срещите ни.

Плахо почуках на вратата й и тя бързо ме пусна да вляза. Сигурно видя колко съм възбуден, защото мигновено се озова в обятията ми, без никакви въпроси. Погалих лъскавите й коси и се вгледах в очите й. Страстта, която внезапно ме обзе, напомняше на придошли пролетни води, помитащи всичко по пътя си. Забравих за намерението си просто спокойно да си поговорим. Моли ахна, когато яростно я притиснах към себе си, и ми се отдаде.

Струваше ми се, че са изтекли месеци, а не дни, откакто за последен път бяхме били заедно. Когато жадно ме целуна, изведнъж се почувствах неловко — не бях сигурен защо ме желае. Тя беше млада и красива. Щях да съм суетен, ако си въобразявах, че може да иска някой толкова изчерпан, колкото мен. Моли не ми позволи да се замисля над съмненията си и без колебание ме притегли върху себе си. Насред споделения миг аз най-сетне видях истинността на любовта й в сините й очи. По-късно щях да си спомням пръснатата й по възглавницата коса, ухаещата й кожа, дори начина, по който отмяташе глава и тихо даваше с глас израз на страстта си.

Накрая Моли удивено ми прошепна, че страстта ми ме превръщала в съвсем друг човек. Главата й бе отпусната на гърдите ми. Мълчах и галех тъмната коса, която винаги ухаеше на нейните билки. Бабина душица и лавандула. Затворих очи. Знаех, че добре съм защитил мислите си. Това отдавна ми бе станало навик, когато бях с Моли.

Значи не го беше направил Искрен.

Не бях искал да се случи така. Съмнявах се, че е станало по нечие желание. Може би — поне така се надявах — никой, освен мен не го бе усетил напълно. Тогава никой нямаше да пострада, стига да го запазех в тайна. Стига завинаги да изтриех от ума си сладостта на устните на Кетрикен и нежността на нейната невероятно бяла кожа.