Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

Крал Умен се обърна към Искрен.

— Има ли причина да изключиш принц Славен от това обсъждане?

— Не смятах, че го засяга. — Искрен замълча за миг. — И исках да съм сигурен, че сте взели решението си съвсем сам. — Винаги верен на името си.

Славен кипеше, ноздрите му бяха побледнели. Умен вдигна ръка, за да го успокои. И отново заговори на големия си син.

— Наистина ли не го засяга? А на кого ще се падне мантията на властта, докато те няма?

Очите на Искрен станаха ледени.

— Ще ме представлява престолонаследницата, разбира се. А мантията на властта все още носите вие, милорд.

— Ако не се завърнеш?

— Сигурен съм, че брат ми мигновено ще се приспособи към това положение. — Искрен не си направи труда да скрие неприязънта в гласа си. Тогава разбрах колко дълбоко го е засегнала отровата на коварствата на Славен. Тя бе разяла и слабите им връзки като братя. Сега те бяха само съперници. Умен също го долови, не се съмнявам. Зачудих се дали това изобщо го изненадва.

Колкото до Славен, при споменаването за заминаването на Искрен той наостри уши и застана нащрек, като куче, което проси до масата. И заговори прекалено бързо, за да симулира каквато и да е искреност.

— Ако някой ми обясни къде отива Искрен, навярно ще мога сам да кажа с какво съм готов да се нагърбя.

Искрен мълчеше. После погледна баща си.

— Брат ти — каза Умен — иска да му позволя да се отправи на поход за Дъждовните земи отвъд Планинското кралство. За да потърси Праотците и да получи от тях помощта, която някога са ни обещали.

Славен се опули. Не зная дали не вярваше в идеята за Праотците или в късмета, който толкова внезапно го беше сполетял. Той облиза устни.

— Аз, разбира се, му забраних. — Умен внимателно наблюдаваше Славен.

— Но защо? — попита принцът. — Непременно трябва да се обмислят всички възможности…

— Цената е непосилна. Самият ти съвсем наскоро ми докладва, че строежът и снабдяването на новите кораби са изчерпали всичките ни резерви.

Очите на Славен премигнаха светкавично — като трепване на змийски език.

— Но оттогава получих останалите доклади за реколтата, татко. Не знаех, че ще са толкова добри. Могат да се намерят средства. Ако той се съгласи да пътува скромно.

Искрен изсумтя.

— Благодаря ти за загрижеността, Славен. Не знаех, че тези решения са в твоите компетенции.

— Аз само съветвам краля, точно като теб — припряно отвърна брат му.

— Не смяташ ли, че е по-разумно да пратим друг? — попита Умен. — Какво ще си помислят хората, ако престолонаследникът напусне Бъкип в такъв момент?

— Да пратим друг ли? — Славен се престори, че се замисля. — Не, струва ми се. Не и за онова, за което ще молим. Нали легендите разказват, че крал Мъдрост отишъл сам? Какво ни е известно за Праотците? Можем ли да се осмелим да рискуваме да пратим някой по-нископоставен и да ги обидим? Мисля, че е нужен поне кралски син. Що се отнася до напускането му на Бъкип… е, вие сте кралят и все още сте тук. Както и жена му.

— Престолонаследницата — изсумтя Искрен, ала Славен продължи:

— И аз. Бъкип няма да е изоставен. А самата задача? Тя може да вдъхнови хората. Или, ако предпочитате, можем да запазим в тайна причината за заминаването му. Можем да го представим просто като посещение при нашите съюзници от Планинското кралство. Особено ако с него замине и жена му.

— Престолонаследницата ще остане тук — отново наблегна на титлата й Искрен. — За да ме представлява. И да брани интересите ми.

— Нямаш ли доверие на баща ни? — любезно го попита Славен.

Искрен не отговори и погледна стареца, отпуснат на стола пред огъня. Безмълвният му въпрос бе ясен за всеки с очи да вижда. „Мога ли да ти имам доверие?“ Но верен на името си, Умен отговори с друг въпрос.

— Ти чу съображенията на принц Славен за това начинание.

И моите. Знаеш своите. Като имаш предвид тези съвети, как искаш да постъпиш?

Благослових Искрен, защото той се обърна и погледна единствено Кетрикен. Двамата не си размениха нито кимване, нито шепот. Ала когато отново впери очи в баща си, принцът му даде отговора и на двамата.

— Искам да замина за Дъждовните земи отвъд Планинското кралство. При това колкото може по-скоро.

Крал Умен бавно кимна и сърцето ми се сви. Но шутът се отдалечи от краля, направи циганско колело и отново се изпъна зад стола му, сякаш изобщо не е помръдвал. Това нервира Славен. Ала когато Искрен коленичи, за да целуне ръката на баща си и да му благодари за разрешението, усмивката, плъзнала на лицето на младия принц, бе достатъчно широка, за да погълне и акула.