Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

За миг на лицето на Умен се изписа смаяно изражение. Той се надигна и спусна мършавите си нозе на пода.

— Шуте, донеси вино. Фиц, стани и му помогни. Кетрикен, скъпа, ще ми подадеш ли ръката си, за да ми помогнеш да се домъкна до оня стол пред огнището? Искрен, донеси масичката до прозореца. Моля те.

С тези думи той спука мехура от официалност. Кетрикен му помогна с нежност, която ми показа, че изпитва искрена обич към стареца. Шутът заподскача към шкафа в дневната за чаши и ме остави да избера бутилка вино от малкия склад, който кралят пазеше в покоите си. Шишетата бяха прашни — явно отдавна не ги беше опитвал. Подозрително се зачудих от какъв източник го снабдява с вино Уолас. Поне останалата част от стаята беше в ред. За разлика отпреди Зимното празненство. Кадилниците с димче, които страшно ме бяха обезпокоили, сега бяха събрани в ъгъла. Тази вечер кралят, изглежда, беше на себе си.

Шутът помогна на Умен да си облече дебел вълнен халат и коленичи, за да му обуе пантофите. Кралят седна на стола си пред огъня и остави чашата си на масичката. По-стар. Много по-стар. Но кралят, на когото толкова често бях докладвал в детството си, отново провеждаше съвет в мое присъствие. Изведнъж ми се прииска да съм онзи, който тази вечер ще разговаря с него. Този старец с прозорливи очи може би щеше да се вслуша в основанията за желанието ми да се оженя за Моли. В мен отново се надигна гняв към Уолас, заради новите навици на моя крал.

Но този миг не беше мой. Въпреки неофициалността на Умен Искрен и Кетрикен бяха изключително напрегнати. Ние с шута им донесохме столове, за да седнат от двете страни на краля. Застанах зад Искрен и зачаках.

— Говори просто — помоли сина си Умен и Искрен го направи. Свитъците на Кетрикен бяха развити един по един и престолонаследникът прочете на глас най-важните откъси. Дълго разглеждаха старата карта. Отначало кралят само задаваше въпроси, без да прави коментари или заключения, докато не се увери, че е получил от тях цялата информация. Шутът стоеше до него и ту ми се усмихваше, ту правеше физиономии на Искреновия паж в опит да накара вцепенилото се момче да се засмее. Мисля, че по-скоро го уплаши. Розмари съвсем забрави къде се намира и се заигра с пискюлите на балдахина.

Когато Искрен свърши и Кетрикен прибави своите забележки, кралят се отпусна на стола си, допи малкото останало в чашата му вино и я вдигна към шута, за да му я напълни. Отпи пак, въздъхна и поклати глава.

— Не. В това начинание има прекалено много от детските приказки, за да се захващаш с него точно сега, Искрен. Ти ми показа достатъчно, за да ме убедиш, че си струва да пратим някого там. Човек по твой избор, с подходяща свита, подаръци и писма от теб и мен, потвърждаващи, че е упълномощен от нас. Но самият ти, принцът престолонаследник? Не. В момента нямаме достатъчно възможности. По-рано днес при мен беше Славен, прегледахме разходите за строежа на новите кораби и укрепването на кулите на Острова на еленовия рог. Парите намаляват. И хората едва ли ще се почувстват по-спокойни, ако напуснеш града.

— Няма да избягам, ще отида на поход. За тяхно добро. И ще оставя тук престолонаследницата, която ще ме представлява по време на отсъствието ми. Нямах предвид керван с менестрели, готвачи и везани шатри, милорд. Ще пътуваме по заснежени пътища, в сърцето на самата зима. Ще взема бойна част и ще пътуваме като воини. Както винаги съм пътувал.

— И смяташ, че това ще впечатли Праотците, така ли? Ако ги откриеш? Ако изобщо съществуват?

— Според легендата крал Мъдрост отишъл сам. Аз съм убеден, че Праотците съществуват и че той ги е открил. Ако не успея, ще се върна и пак ще се заема с Умението и своите кораби. Какво имаме да губим? Ако успея, ще доведа могъщ съюзник.

— Ами ако загинеш, докато ги търсиш? — тежко попита Умен.

Искрен отвори уста да отговори. Но преди да успее да каже нещо, вратата на дневната рязко се отвори и в стаята влетя Славен. Лицето му беше зачервено.

— Какво става тук? Защо не ми е съобщено за този съвет? — Той ме стрелна с отровен поглед. Зад него в спалнята надникна Уолас.

Искрен си позволи да се усмихне.

— Ако не ти е било съобщено от твоите шпиони, защо сега си тук? Обвинявай тях, че не си научил по-рано, не мен. — Главата на Уолас рязко се отдръпна и се скри в дневната.

— Татко, искам да знам какво става тук! — Славен още малко и щеше да тропне с крак. Зад Умен шутът имитира изражението на принца. Пажът на Искрен най-сетне се усмихна, ала после очите му се ококориха.