Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

Разбирах, но също знаех, че няма да зарежа Умен в тази мръсна и зловонна стая, както нямаше да го оставя и в тъмница. Открих половин кана вода, застояла, но чиста. Сложих я до огнището да се постопли. Отново избърсах нощното шкафче от пепелта и наредих чая и сладките. Дръзко затършувах в скрина на краля, намерих чиста нощница и билките за миене, несъмнено останали от времето на Чефърс. Никога не бях смятал, че един камериер ще ми липсва толкова много.

Тропането на Уолас престана. Не ми липсваше. Взех ароматизираната с билките затоплена вода и чиста кърпа и ги оставих до леглото.

— Крал Умен — внимателно го повиках аз. Той леко помръдна. Очите му бяха зачервени, миглите — залепени от гурели. Кралят запремигва от силната светлина.

— Момко? — Примижа и се огледа. — Къде е Уолас?

— Няма го. Донесох ви топла вода за миене и пресни сладки от кухнята. И горещ чай.

— Аз… Не зная. Прозорецът е отворен. Защо е отворен прозорецът? Уолас ме предупреди да не настина.

— Отворих го, за да проветря. Но ако желаете, ще го затворя.

— Усещам дъха на морето. Денят е ясен, нали? Чуй крясъците на чайките… иде буря… Затвори прозореца, момко. Страх ме е да не настина. И без това съм болен.

Бавно отидох да затворя дървените капаци.

— Ваше величество отдавна ли е болен? Из двореца не се говори много за това.

— Доста отдавна. О, струва ми се цяла вечност. Не толкова, че точно съм болен, просто не съм добре. Зле ми е, после ми става малко по-добре, но щом се опитам да направя нещо, пак ми става зле. Омръзна ми да съм зле, момко. Писна ми да съм уморен.

— Ей сега ще се почувствате по-добре. — Намокрих кърпата и внимателно избърсах лицето му. Той се възстанови достатъчно, за да ми даде знак да се отдръпна, сам изми ръцете си, после пак избърса лицето си, по-енергично. Ужасих се, когато видях жълтеникавия цвят на водата.

— Намерих ви чиста нощница, милорд. Да ви помогна ли да я облечете? Или предпочитате да поръчам да донесат вана с топла вода? Докато се къпете, ще ви донеса чисти чаршафи.

— Аз… нямам достатъчно енергия, момко. Къде е тоя Уолас? Той знае, че не мога да се оправям сам. Какво му е скимнало, че ме е зарязал?

— Топлата баня ще ви помогне — опитах се да го убедя. Отблизо старецът миришеше. Умен винаги бе бил чист човек — струва ми се, че мръсният му вид ме потресе повече от всичко останало.

— Но банята може да доведе до настинка. Така казва Уолас. Влажна кожа, студен вятър и хоп, няма ме. Поне така твърди той. — Наистина ли Умен се беше превърнал в толкова плашлив старец? Не вярвах на ушите си.

— Е, тогава може би поне чаша горещ чай. И една сладка. Готвачката Сара каза, че били любимите ви. — Налях димящия чай в чашата и видях, че сбърчва нос. Отпи една-две глътки, после се надигна и погледна грижливо подредените сладки. Покани ме да си взема и аз изядох една и облизах обилния пълнеж от пръстите си. Разбирах защо са му любими. Той вече омиташе втората, когато на вратата силно се почука.

— Вдигни резето, копелдако. Иначе хората ми ще разбият вратата. И ако си направил нещо на баща ми, ще умреш на място. — Присъствието ми тук, изглежда, изобщо не радваше Славен.

— Какво има, момко? Защо е спуснато резето? Какво става тук? Славен, какво става тук? — Сърцето ми се сви, когато чух свадливия му глас.

Отидох при вратата и вдигнах резето. Вратата се отвори и двама от мускулестите стражници на Славен ме сграбчиха. Не им оказах съпротива, за да нямат повод да ме блъснат в стената, ала те го направиха. Това разбуди всичките ми болки от предния ден. Уолас влетя в стаята и се затюхка колко било студено и какво било това, сладки, леле, ами че те били чиста отрова за човек в такова състояние. Славен стоеше с ръце на кръста, сякаш той командваше тук, и ме наблюдаваше с присвити очи.

„Прибърза, момко. Много се боя, че преиграхме.“

— Е, копелдако? Какво ще кажеш за свое оправдание? Какви точно бяха намеренията ти? — попита Славен, когато Уолас престана да дудне. Той хвърли още една цепеница в огъня и взе полуизядената сладка от ръката на Умен.

— Дойдох да докладвам. И тъй като установих, че за краля се грижат зле, се опитах да поправя това положение. — Потях се, повече от болка, отколкото от нервност. Славен се усмихваше подигравателно.

— Какво значи това, че за краля се грижели зле?

Поех си дъх и събрах смелост. Истината.

— Стаята му — разхвърляна и спарена. Наоколо лежаха мръсни чинии. Чаршафите на леглото му не са сменяни…

— Как смееш да говориш такива неща? — изсъска Славен.