Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

След като се нахранихме, се наведохме над картите. Вече не можеше да има съмнение. Независимо от всички препятствия, гори, реки или ледени равнини, претопените се приближаваха към Бъкип. Изглеждаше ми абсурдно. Онези, с които се бях сблъскал, ми се бяха сторили лишени от всякакви сетива. Не можех да повярвам, че някой от тях ще преодолее всички тези трудности просто за да дойде в Бъкип.

— Данните обаче показват, че е точно така. Изглежда, че всички претопени се приближават насам.

— Но все пак ти е трудно да го възприемеш като координиран план, така ли? — тихо попита Искрен.

— Не разбирам как изобщо е възможно да имат план. Как са се свързали? Пък и действията им не ми изглеждат координирани. Те не се събират на банди. Просто като че ли всеки от тях си върви по пътя и някои тръгват заедно.

— Като пеперуди, привличани от пламък на свещ — отбеляза Искрен.

— Или като мухи на леш — кисело прибавих аз.

— Едните са омаяни, другите са гладни — замислено рече престолонаследникът. — Ще ми се да знаех точно какво привлича претопените към мен. Може да е нещо съвсем друго.

— Защо смятате, че трябва да знаете причината, която ги води тук? Мислите ли, че вие сте тяхната цел?

— Не зная. Но ако открия, може да разбера врага си. Струва ми се, не е случайно, че всички претопени идват към Бъкип. Смятам, че се движат срещу мен, Фиц. Може би не по собствена воля, но въпреки това срещу мен. Трябва да разбера защо.

— За да ги разберете, трябва да застанете на тяхно място.

— О. — Не изглеждаше много весел. — Сега кой говори като шута?

Въпросът ме смути и аз го оставих без отговор.

— Милорд, когато онзи ден шутът ме подиграваше… — Поколебах се. Продължавах да се чувствам оскърбен. Винаги бях смятал, че шутът ми е приятел. Опитах се да овладея чувствата си. — Той ми подхвърля разни идеи. Ако правилно съм разбрал гатанките му, той искаше да каже, че трябвало да потърся други умели. Мъже и жени от поколението на баща ви, обучени от Молба преди Гален да стане учител. И също, че трябвало да науча повече за Праотците. Как да ги повикаме, какво можели да правят. И какви са.

Искрен се отпусна на стола си и подпря брадичка на ръката си.

— Човек може цял живот да търси отговора дори само на един от тези въпроси. Да, сред нас би трябвало да има умели, още по-възрастни от баща ми, обучени за старите войни срещу островитяните. Едва ли много хора са знаели кои са обучените. Самото обучение е било тайно и даже членовете на една котерия може да не са познавали другите. И все пак би трябвало да са останали някакви документи. Сигурен съм, че навремето е имало. Но никой не може да каже какво се е случило с тях. Предполагам, че Молба ги е завещала на Гален. Обаче не бяха открити в стаята му, нито сред вещите му след… смъртта му.

Беше ред на Искрен да замълчи. И двамата знаехме как бе умрял Гален, в известен смисъл бяхме присъствали, макар че никога не говорехме за това. Гален бе загинал като предател, докато се беше опитвал да източи силата на Умението на Искрен и да го убие. Ала престолонаследникът бе използвал моята сила и се беше справил с Гален. Не обичахме да си спомняме за случая. Но като се опитвах да не давам израз на чувствата си, аз дръзко заговорих:

— Смятате ли, че Славен знае къде са тези документи?

— Дори да знае, не ми е споменавал нищо. — Гласът му бе също толкова безизразен, колкото моя и поставяше точка на въпроса. — Но аз постигнах известен успех в издирването на неколцина умели. Поне имената им. Те или вече са покойници, или не мога да ги открия.

— Хм. — Преди известно време бях чул от Сенч нещо за това. — Как успяхте да ги издирите?

— Едни си спомни баща ми. Членовете на последната котерия, която служила на крал Щедър. Други бегло познавах, когато бях съвсем малък. Освен това разговарях с някои много стари хора в замъка. Помолих ги да си спомнят слуховете за умелите. Разбира се, не можех да бъда многословен. Не желаех и продължавам да не желая да се разчува за търсенето ми.

— Може ли да попитам защо?

Той се намръщи и кимна към картите си.

— Не съм толкова способен, колкото беше баща ти, момко. Рицарин можеше да прави интуитивни скокове, които напомняха на истинска магия. Аз откривам системи. Изглежда ли ти естествено всички умели, които успях да издиря, или да са умрели, или да са неоткриваеми? На мен ми се струва, че за самите умели не е много здравословно да ги намеря.

Известно време седяхме в мълчание. Той ме остави да стигна до собствени изводи. Проявих достатъчно здрав разум, за да не ги изрека на глас.