Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

— Как може да си толкова глупава, че да се изгубиш? — бяха първите му думи. Гласът му не бе нежен. Кетрикен сведе глава. Чух мърморенето на мъжа до мен. Оттам насетне всичко тръгнала зле. Искрен не я сгълча пред хората си, но го видях да потръпва, докато тя му разказваше какво й се е случило и как се наложило да убива, за да се защити. Той не беше доволен, че жена му толкова ясно говори за банда претопени, достатъчно дръзки, за да я нападнат толкова близо до Бъкипската крепост. Това, което Искрен се бе опитвал да запази в тайна, още утре щеше да е в устите на всички. Той ме стрелна с убийствен поглед, като че ли аз бях виновен, и препусна с Кетрикен към Бъкип. Изглежда, не съзнаваше, че така отказва на хората си честта да я придружат до замъка.

Самият аз продължих с тях, като се опитвах да не слушам недоволните им разговори. Те не критикуваха явно престолонаследника, ала хвалеха Кетрикен за храбростта й и съжаляваха, че не е била посрещната с прегръдка и добра дума. Като че ли никой не мислеше за поведението на Славен.

По-късно същата вечер, след като разседлах и изтърках Сажда, помогнах на Бърич и Хендс да се погрижат за Мека стъпка и Истина, коня на Искрен. Бърич мърмореше, че били преуморили животните. По време на нападението Мека стъпка беше одраскана и устата й бе разранена от юздите, но иначе двете животни бяха наред. Бърич прати Хендс да им приготви топла овесена каша и чак тогава тихо ми разказа, че Славен довел коня си и се качил в замъка, без да спомене нито дума за Кетрикен. Едно конярче неволно предупредило самия Бърич, като попитало къде е Мека стъпка. Когато Бърич отишъл да провери и дръзко попитал Славен, принцът му отвърнал, че Кетрикен била останала на пътя и трябвало да се е прибрала с прислугата си. Именно Бърич вдигнал тревога. Славен усуквал за това точно къде е напуснал пътя и в каква посока е побягнала лисицата.

— Добре си е прикрил следите — прошепна ми Бърич, когато Хендс се върна с овеса.

Тръгнах към стаята си. Краката ми тежаха като олово. Сърцето ми също. Не исках и да мисля как се чувства Кетрикен, нито за какво си говорят стражниците. Съблякох се, строполих се на леглото и мигновено заспах. Моли ме чакаше в сънищата ми.

Малко по-късно ме събуди тропане по заключената ми врата. Станах и отворих на един сънен паж — бяха го пратили да ме заведе в кабинета на Искрен. Казах му, че знам пътя, и го отпратих. Припряно си навлякох дрехите и се затичах надолу по стълбището. Чудих се какво ли нещастие ни е сполетяло пък сега.

Искрен ме чакаше в стаята си. Единствената светлина идваше от камината. Косата му беше разрошена и бе наметнал халат върху нощницата си. Очевидно самият той тъкмо бе станал от леглото.

— Затвори вратата! — напрегнато ми нареди той. Подчиних се и се приближих до него. Не знаех дали блясъкът на очите му издава гняв, или веселие. — Коя е госпожата с червените фусти? — неочаквано попита Искрен. — И защо я сънувам всяка нощ?

Глътнах си езика. Отчаяно се зачудих доколко познава сънищата ми. Замаях се от срам. Не можех да се чувствам по-разголен дори да стоях гол пред целия двор.

Искрен се извърна и се изкашля. Или просто сподави смеха си.

— Хайде, момко, не че не мога да те разбера. Не съм искал да ти се бъркам в тайните — по-скоро ти сам ми ги разкри, особено последните няколко нощи. А аз имам нужда от сън и не искам да се будя нощем, разтреперан от твоето… възхищение към тази жена. — Той внезапно млъкна. Лицето ми гореше по-буйно от пламъците в камината.

— Е — неловко рече престолонаследникът. После рязко продължи: — Седни. Ще те науча да пазиш мислите си и да си държиш езика зад зъбите. — Той поклати глава. — Странно, Фиц, че понякога толкова добре блокираш пресягането ми към ума ти, но ми разкриваш най-съкровените си желания. Предполагам, че причината е онова, което ти е сторил Гален. Да можехме да го поправим! Но тъй като не можем, ще те уча на каквото мога и когато мога.

Не помръдвах. Не можех да го погледна. Той също.

— Ела тук — навъсено каза Искрен. — Седни при мен. Вгледай се в пламъците.

И през следващия час ми показа как да пазя сънищата си само за себе си или по-скоро изобщо да не сънувам. Със свито сърце осъзнах, че ще изгубя дори въображаемата си Моли, както бях изгубил и истинската. Той усети унинието ми и каза:

— Хайде, Фиц, ще ти мине. Стегни се. Може да дойде ден, когато да ти се иска животът ти да е толкова лишен от жени, колкото е сега. Като моя.

— Тя не е искала да се изгуби, ваше величество.