Робин Хобб - Придворният убиец - трилогия

Скоро се поуспокоихме и чух, че Кетрикен дълбоко въздиша.

— Благодаря ти, Фиц — каза тя, но не успя да овладее треперенето на гласа си. Не отговорих. Почти очаквах да избухне в плач. Нямаше да я обвиня. Ала Кетрикен се овладя, пооправи дрехите си, избърса меча в крачола на панталона си и го прибра в ножницата. Наведе се напред, за да потупа Мека стъпка по врата и да й прошепне няколко похвални думи. Усетих, че животното се поотпуска, и се възхитих на умението на Кетрикен толкова бързо да спечели доверието му.

— Как така се озова тук? Търсеше ли ме? — попита тя.

Поклатих глава. Отново започваше да вали.

— Бях на лов и се отдалечих повече, отколкото възнамерявах. Натъкнах се на теб съвсем случайно. — Замълчах за миг, после попитах: — Изгуби ли се? Ще те търсят ли?

Кетрикен подсмръкна, пое си дъх и отвърна с треперлив глас:

— Не. Излязох на езда със Славен. С нас имаше още неколцина и когато наближи бурята, тръгнахме към Бъкип. Другите бяха пред нас. Ние със Славен яздехме по-бавно — той ми разказваше една легенда от родното му херцогство. — Престолонаследницата замълча, за да си поеме дъх, и я чух да преглъща. Когато продължи, гласът й вече беше по-спокоен.

— Другите бяха далеч пред нас. И изведнъж от храстите изскочи лисица. „Последвай ме, ако искаш да видиш истинско преследване!“ — викна Славен и препусна след лисицата. Мека стъпка тръгна след него. Славен яздеше като бесен, наведен над врата на коня, и го удряше с бича си. — Докато го описваше, в гласа й имаше ужас и почуда, но и възхищение.

Мека стъпка не се подчинявала на юздите. Отначало Кетрикен се страхувала от бързината, защото не познавала терена и се бояла, че кобилата ще се препъне. Затова се опитала да я спре. Ала когато разбрала, че вече не вижда нито пътя, нито другите, и че Славен се е отдалечил, пришпорила Мека стъпка с надеждата да го настигне. А после започнала бурята и Кетрикен изгубила пътя. Обърнала кобилата назад, но падащият сняг и вятърът бързо заличили следите й. Накрая отпуснала юздите и оставила Мека стъпка сама да открие посоката. И може би щяла да успее, ако тези диваци не я били нападнали. Тя замълча.

— Претопени — тихо казах аз.

— Претопени — с разтреперан глас повтори Кетрикен. После каза по-твърдо: — Те вече нямат сърца. Така ми обясниха. — По-скоро усетих, отколкото видях погледа й. — Толкова ли съм лоша Жертва, че има хора, които искат да ме убият?

В далечината чух тръбене на рог. Спасители.

— Щели са да нападнат всеки, който им се изпречи на пътя — казах й. — Те не мислят за това, че нападат своята престолонаследница. Съмнявам се, че изобщо са знаели каква си. — Силно стиснах зъби, преди да прибавя, че същото не се отнася за Славен. Дори да не бе възнамерявал да й причини зло, той не го беше и предотвратил. Не вярвах, че е искал да й покаже „истинско преследване“ из заснежените хълмове по здрач. Очевидно бе целял Кетрикен да се изгуби. И го беше постигнал.

— Мисля, че мъжът ми много ще ми се разсърди — тъжна като малко момиченце, рече тя. Сякаш в отговор на думите й видяхме да се приближават конници с факли. Отново чухме рог, този път по-ясно, и скоро бяхме при тях. Те бяха авангард на основната спасителна група и едно момиче препусна обратно, за да съобщи на престолонаследника, че са открили съпругата му. Стражниците на Искрен започнаха да проклинат при вида на кръвта по шията на Мека стъпка, ала Кетрикен запази самообладание и ги увери, че не е нейна. После им разказа за претопените, които я бяха нападнали, и какво е направила, за да се защити. Видях растящото възхищение на воините. После научих, че най-дръзкият нападател скочил отгоре й от клона на едно дърво. Него убила пръв.

— Справила се е с четирима, а няма нито драскотина! — смая се един ветеран с прошарена коса. — Моля за извинение, милейди. Не исках да ви обидя!

— Краят можеше да е съвсем друг, ако не беше дошъл Фиц — каза Кетрикен. Уважението към нея още повече нарасна, защото не се хвалеше с победата си, а отдаваше дължимото и на мен.

Те шумно я поздравиха и гневно заговориха, че на другия ден щели да претърсят горите около Бъкип.

— Срам за нас като ратници, че собствената ни кралица не може спокойно да излезе на езда! — заяви една жена, сложи ръка на дръжката на меча си и се закле, че до утре ще го потопи в кръвта на претопените. Неколцина други последваха примера й. Всички бяха облекчени от щастливото избавление на престолонаследницата. Вдигна се глъчка и шествието триумфално се понесе към крепостта. Посрещна ни Искрен, запотен и от разстоянието, и от скоростта. Тогава разбрах, че търсенето не е било кратко, и можех само да се досещам колко пътища е пребродил престолонаследникът, преди да получи вестта, че съпругата му е спасена.