Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Как бих могъл да разбера, ако момчето е Осезаващо? — попита сприхаво Сенч. — Та аз и за теб изобщо не знаех, преди сам да ми кажеш. Дори тогава отначало не разбирах за какво ми говориш.

Изведнъж се почувствах уморен. Омръзнало ми беше да лъжа. Кого се опитвах да заблуждавам с измамата си? Много добре знаех, че лъжите не може да се крият дълго, че рано или късно се превръщат в най-големите пукнатини в бронята ти.

— Подозирам, че е. И е свързан с котката. От сънищата, които съм имал.

Мъжът пред мен изведнъж се състари още повече. Поклати мълчаливо глава и наля още бренди и на двама ни. Изпих своето, докато той отпиваше бавно, замислено. Когато най-сетне проговори, рече:

— Мразя иронията. Тя е като пранга, оковала сънищата ни към страховете ни. Бях се надявал да си имал сън-връзка с момчето, свързване, което да ти помогне да го намериш с помощта на Умението. И ти наистина си имал, но с него разкриваш, че най-големият ми страх за Предан е основателен. Осезанието. О, Фиц. Жалко, че не бих могъл да се върна назад и да направя страховете си глупави, неуместни.

— Кой му даде котката?

— Един от благородниците. Подарък. Той получава твърде много подаръци. Всички се опитват да си спечелят благоразположението му. Кетрикен се старае да заделя по-ценните. Тревожи се, че ще разглезят момчето. Но това бе само една малка ловна котка… а ето, че може да се окаже подаръкът, който го е развалил за цял живот.

— Кой му я даде? — повторих настойчиво.

— Ще трябва да прегледам дневниците — призна Сенч и ме погледна навъсено. — Не можеш да очакваш един старец да има паметта на младеж. Ще направя всичко, което мога, Фиц. — Укорителният му поглед говореше много. След като се бях върнал в Бъкип, след като бях поел отново задачите си до него, трябваше да знам тези съдбоносни отговори. Тази мисъл породи нов въпрос в ума ми.

— Кой е новият ти чирак във всичко това?

Той ме загледа замислено. След миг отвърна:

— Не е готов за такива задачи.

Погледнах го твърдо в очите.

— Да не би случайно да се съвзема от, хм, мълния, паднала от ясно небе? Която е взривила изоставен склад?

Той примигна, но физиономията му не издаде нищо. Дори гласът му остана спокоен.

— Не, Фицрицарин, тези задачи са само за теб. Само ти притежаваш уникалните способности, нужни за тях.

— Какво точно искаш от мен? — Въпросът ми бе чисто поражение. Вече бях дошъл при него, отзовал се бях на повика му. Знаеше, че все още съм негов. Аз също.

— Намери принца. Върни го при нас, дискретно, и Еда да ни спаси дано, непокътнат. И го направи, докато оправданията ми за отсъствието му все още звучат убедително. Върни ни го жив и здрав, преди делегацията на външноостровитяните да е пристигнала, за да утвърди годежа с тяхната принцеса.

— С колко време разполагаме?

Той сви безпомощно рамене.

— Зависи от ветровете, от вълните и от силата на гребците им. Те вече са тръгнали от Външните острови. Известиха ни с птица. Церемонията е насрочена за новолуние. Ако пристигнат и принцът не е тук, бих могъл, да речем, да изфабрикувам нещо, че медитира в усамотение преди едно такова сериозно събитие в живота му. Но фасадата ще е тънка, ще рухне, ако Предан не се появи на церемонията.

Пресметнах набързо.

— Това е след повече от две седмици. Достатъчно време, та едно своеволно момче да премисли и да дотърчи вкъщи.

Сенч ме погледна мрачно.

— Но ако принцът е отвлечен, а ние все още не знаем от кого или защо, да не говорим, че не знаем как да го спасим, то шестнадесет дни изглеждат доста оскъдно време.

Хванах се за главата. Старият ми наставник продължаваше да ме гледа с надежда. Разчиташе, че ще намеря решение, което му убягва. Искаше ми се да избягам; искаше ми се изобщо да не бях научавал за всичко това. След това сложих мислите си в ред, както ме беше учил някога. Поех си дъх.

— Трябва ми информация — заявих. — Не допускай, че знам каквото и да било за ситуацията, защото най-вероятно не знам. Трябва да знам, преди всичко, кой му е дал котката. И какво е отношението на въпросното лице към Осезанието, както и към годежа на принца. После разширяваме кръга. Кои са съперници на дарителя, кои са му съюзници? Кой в двора най-строго преследва Осезаващи, кой най-пряко се противопоставя на годежа на принца, кой го подкрепя? Кои благородници най-отскоро са били обвинени, че имат Осезанието в семействата си? Кой би могъл да е помогнал на Предан да избяга, ако наистина е избягал? Ако е бил отвлечен, кой е имал такава възможност? Кой знае за нощните му навици? — Всеки въпрос, който формулирах, като че ли пораждаше нов, но пред този залп Сенч като че ли възвръщаше увереността си. На тези въпроси той можеше да отговори, а способността му да им отговори укрепваше вярата му, че заедно бихме могли да надделеем. Замълчах, за да си поема дъх.