Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— А трябва и да ти докладвам за събитията през онези дни. Но ти като че ли забравяш, че Умението би могло да ни спести часове приказки. Нека да ти покажа свитъците и да видим дали ти няма да извлечеш от тях повече знания от мен.

Огледах се, но той поклати глава.

— Не водя принца тук. Тази част от замъка си остава тайна за него. Ръкописите за Умението ги пазя в старата кула на Искрен и момчето получава уроците си там. Стаята на кулата я пазя добре подсигурена и пред вратата й винаги стои доверен страж.

— Как тогава ще получа достъп до тях?

Той изхъмка.

— Има път до тях, оттук до кулата на Искрен. Лъкатушещ и тесен, с много стъпала, но ти си млад. Можеш да се справиш с тях. Довърши си яденето. След това ще ти покажа пътя.

Когато най-сетне се добрах по тайните стълбища до леглото си, нощта вече отстъпваше на утрото. Главата ми беше натъпкана с факти, малко от които изглеждаха полезни за загадката, която трябваше да реша. Реших, че трябва да поспя. Когато се събудех, умът ми сам щеше да е подредил всичко по някакъв начин.

Стигнах до плочата-врата, която щеше да ме върне в спалнята ми, и спрях. Сенч отдавна ме беше научил на всички предпазни мерки, свързани с тези проходи. Затаих дъх и надзърнах през малкия процеп в камъка. Осигуряваше ми много тесен изглед към стаята. Успях да видя свещ, мигаща на една масичка в центъра на стаята. Това бе всичко. Вслушах се, но не чух нищо. Безшумно отпуснах един от лостовете, който задвижваше невидимите противотежести. Вратата леко се открехна и се шмугнах в стаята си. Леко бутване и вратата се върна на мястото си. Погледнах стената. Входът беше невидим, както всъщност трябваше.

Лорд Златен предвидливо беше осигурил две груби вълнени одеяла, за тесния ми креват. Колкото и да бях уморен, все пак изглеждаше ужасно неуютно. Напомних си, че мога да се върна в стаята на кулата и да спя във великолепното легло на Сенч. Той вече не го използваше. Но тази възможност не ме блазнеше по друга причина. Наскоро използвано или не, това легло си беше леглото на Сенч. Стаята в кулата, картите и скриновете със свитъци, загадъчната лаборатория и двете камини: всичко това беше на Сенч и нямах желание да го правя мое, като го използвам. Това тук беше по-добро. Коравото легло и тясната стая бяха удобно напомняне, че престоят ми тук трябва да е много кратък. Само след една вечер на тайни и машинации вече бях отегчен от политиката на Бъкип.

Пътната ми торба и мечът на Искрен бяха на леглото. Хвърлих торбата на пода, подпрях меча на Искрен в един ъгъл, сритах смъкнатите си дрехи под масата, духнах свещта и се проснах на леглото. Решително избутах от ума си Предан, Осезанието и всички свързани с тях нишки. Очаквах да заспя незабавно. Вместо това останах зяпнал, с отворени очи, в тъмната стая. Споходиха ме и ме налегнаха нови грижи. Момчето ми и вълкът тази нощ щяха да са на пътя за Бъкип. Беше притеснително да осъзная, че сега разчитам на Хеп да се грижи за стария вълк, след като той винаги беше неговият защитник. Имаше си лък и беше добър с него. Щяха да се справят. Освен ако не ги нападнеха разбойници на пътя. Дори тогава Хеп сигурно щеше да премахне един-двама, преди да ги пленят. Което вероятно щеше да ядоса останалите. Нощни очи щеше да се бие до смърт, преди да позволи да заловят Хеп. Което ме оставяше с приятния образ на вълка ми, мъртъв на пътя, и сина ми, пленен от разгневени разбойници. А аз щях да съм твърде далече, за да мога да направя каквото и да било.