Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Въздъхнах.

— Сенч, Умението не действа така. То…

— Кажи по-скоро, че не си научен да ползваш Умението по този начин. Има го в свитъците, Фиц. Пише, че двама, които са се свързали чрез Умението, могат да се намерят, ако им, се наложи. Всичките ми усилия да намеря принца се провалиха. Кучета, пуснати по миризмата му, бягаха половината сутрин, а след това тичаха в кръг и скимтяха объркани. Най-добрите ми шпиони не могат да ми кажат нищо, подкупите не ми донесоха нищо. Умението е единственото, което ни остана, казвам ти.

Потиснах изостреното си любопитство. Не исках да чета свитъци.

— Дори свитъците да твърдят, че това може да се направи, казваш, че става между двама души, които вече са се свързали с Умението. Принцът и аз нямаме такава…

— Мисля, че имате.

В гласа на Сенч има един тон, който те кара да замълчиш. Предупреждава, че знае много повече, отколкото си мислиш, че знае, и ти намеква да не му говориш лъжи. Беше изключително ефективен, докато бях момче. Беше малко стъписващо да открия, че е не по-малко ефективен и сега, когато съм зрял мъж. Поех бавно дъх, но преди да съм успял да попитам, той ми отговори.

— Определени сънища, които принцът ми разказа, събудиха подозренията ми. Започна се със случайни сънища, още когато беше много малък. Сънуваше вълк, който сваля сърна, и мъж, който тича да й пререже гърлото. В съня той самият беше мъжът и в същото време можеше да види мъжа отстрани. Този първи сън го възбуди. Ден и половина не говореше почти за нищо друго. Описваше го все едно е нещо, което е направил сам. — Замълча. — Беше само на пет тогава. Подробностите от съня далече надхвърляха личния му опит.

Не казах нищо.

— Минаха години, преди да го споходи друг подобен сън. Или може би трябва да кажа, че минаха години, преди да ми разкаже за него. Сънувал мъж, който преброжда река. Водата заплашвала да го отнесе, но накрая успял да я премине. Бил много мокър и премръзнал, за да напали огън да се стопли, и легнал до едно паднало дърво. При него дошъл вълк, легнал до него и го стоплил. И принцът отново ми разказа този сън все едно, че е бил той самият. „Харесва ми — каза ми. — Все едно си имам друг живот, който е някъде далече и свободен от принцови задължения. Живот, който си е само мой, където имам приятел, който е близо до мен като собствената ми кожа“. Точно тогава заподозрях, че е имал и други такива сънища-Умение, но не ги е споделил с мен.

Зачака и този път вече трябваше да наруша мълчанието си.

Поех си дъх.

— И да съм споделил тези мигове от живота си с принца, не съм го съзнавал. Но да, тези събития са истински. — Замълчах, изведнъж зачуден какво ли още е споделил с мен. Спомних си оплакването на Искрен, че не тая добре мислите си и че сънищата и преживяванията ми понякога се натрапват в неговите. Спомних си за любовните си срещи със Славея и се замолих наум дано да не се изчервя. Отдавна не си бях правил труда да вдигам стени на Умение около себе си. Явно трябваше да го правя отново. След това ме порази друга мисъл. Очевидно моят талант в Умението не беше залинял толкова, колкото вярвах. При тази мисъл ме обзе възбуда. Сигурно е същото, когато пияница намери забравена бутилка под леглото си, казах си ядосано.

— А ти споделял ли си моменти от живота на принца? — попита настойчиво Сенч.

— Може би. Подозирам. Често съм имал много живи сънища, а да сънувам, че съм момче в Бъкип, не е толкова чуждо на личния ми опит. Но… — Поех си дъх и продължих с усилие: — Важното тук е котката, Сенч. От колко време я има? Смяташ ли, че е Осезаващ? Свързан ли е с котката?

Чувствах се като лъжец, защото задавах въпроси, чиито отговори вече знаех. Умът ми ровеше бързо през сънищата ми от последните петнадесет години, подреждаше онези, които ме бяха спохождали с особена яснота и не се замъгляваха, след като се събудех. Някои от тях можеше да са епизоди от живота на принца. Други… спрях се при спомена за трескавия ми сън за Бърич… Копривка също? Споделяне на сънища с Копривка? Това ново прозрение преподреди спомена ми за съня. Не просто бях видял онези събития от гледната точка на Копривка. Бях споделил живота й с Умението. Възможно беше, също като с Предан, това споделяне-Умение да е било двупосочно. Онова, което ми се беше сторило надзърване в нейния живот, малко прозорче към Моли и Бърич, сега се разкриваше като нейна уязвимост пред моето безхаберие. Потръпнах при тази мисъл и реших твърдо да вдигна по-крепка стена около мислите си. Как можеше да съм бил толкова невнимателен? Колко ли свои тайни бях разпилял пред най-уязвимите за тях?