Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Беше почти все едно е забравил, че съм в стаята. Разсъждаваше пред мен на глас с безгрижие, каквото не беше проявявал никога през годините, докато крал Умен бе на трона. В онези години изобщо нямаше да изрече дума на съмнение по някое от решенията на краля. Дали смяташе нашата чуждоземна кралица за по-податлива на грешки, или вече ме приемаше за достатъчно зрял, за да мога да слушам негодуванията му? Седна срещу мен и отново се вгледа в очите ми.

В този момент студ полази по гръбнака ми, защото осъзнах пред какво съм изправен. Сенч не беше някогашният мъж. Беше се състарил и въпреки отрицанията му острият ум с мъка проблясваше иззад пърхащите завеси на годините му. Само структурата на шпионската му мрежа, градена с такова усърдие, поддържаше силата му сега. Каквито и отвари да си слагаше в чая, не бяха достатъчни, за да поддържат фасадата. Да осъзнае човек това беше като да пропуснеш стъпало по стръмна стълба в тъмното. Изведнъж осъзнах колко отвисоко и колко бързо можем да паднем всички.

Пресегнах се през масата и сложих ръката си върху неговата. Кълна се, исках да му влея от силата си. Вкопчих очите му с погледа си и се помъчих да му внуша увереност.

— Започни от нощта преди да изчезне — предложих му спокойно. — И ми кажи всичко, което знаеш.

— След всички онези години аз трябва да ти докладвам и да те оставя ти да правиш заключенията? — Стори ми се, че съм го обидил, но той се усмихна. — Ах, Фиц, благодаря ти. Благодаря ти, момче. След толкова време е хубаво пак да си до мен. Толкова е хубаво да имам някой, комуто да мога да се доверя. Нощта преди принц Предан да изчезне. Добре. Чакай да видя…

За Известно време зелените му очи изглеждаха зареяни далече. За миг се изплаших, че съм отпратил ума му да се скита, но след това той изведнъж ме погледна и погледът му беше остър.

— Ще се върна малко по-назад. Скарахме се онази сутрин, двамата с принца. Е, не точно се скарахме. Предан е твърде възпитан, за да се кара с по-стар от него. Но го поучавах, а той се мръщеше, също както и ти правеше често. Казвам ти, понякога се чудя колко много ми напомня това момче за теб. — Въздъхна.

— Все едно. Значи имахме малко противопоставяне. Той дойде за сутрешния си урок по Умението, но не можа да се съсредоточи. Имаше кръгове под очите и разбрах, че отново се е прибрал късно с оная негова ловджийска котка. И го предупредих, остро, че ако не може да се дисциплинира сам, за да идва бодър и готов за уроците, може да му бъде уредено. Че котката може да се остави в конюшните с другите животни гонци, за да може принцът да се наспива добре всяка нощ. Това, разбира се, не го устройваше никак. Двамата с котката му са станали неразделни още откакто му я подариха. Но той не заговори за котката или за късните им нощни разходки, може би защото си мисли, че не съм толкова информиран, колкото всъщност съм. Вместо това нападна уроците и своя учител, каза, че били грешка. Заяви, че нямал глава за Умението и че никога не е имал, колкото и да е спал или не. Казах му да не се държи нелепо, че е Пророк и че Умението е в кръвта му. Той има дързостта да ми заяви, че аз съм този, който се държи нелепо, защото трябвало само да погледна в огледалото, за да видя Пророк, който няма Умение.

Сенч се покашля и се отпусна в стола си. Трябваше ми съвсем малко, за да осъзная, че е развеселен, не ядосан.

— Може да е много нагло хлапе понякога — изръмжа той, но в оплакването му долових симпатия и гордост от духа на момчето. Това развесели и мен, но по друг начин. Много по-кротка забележка от моя страна на същите години щеше да ми донесе здраво тупване по главата. Старецът беше омекнал. Надявах се само търпимостта му към дързостта на момчето да не го развали. Принцовете, помислих си, имат нужда от повече дисциплина от другите момчета, не от по-малко.

— Значи си започнал да го учиш на Умението. — Не вложих присъда в тона си.

— Опитвах — изръмжа Сенч и в тона му имаше признание. — Чувствам се като къртица, която се опитва да разкаже на бухал за слънцето. Чел съм свитъците, Фиц, и съм опитвал медитациите и упражненията, които предлагат. И понякога почти усещам… нещо. Но не зная дали това е, което трябва да усещам, или е просто старческо въображение.

— Казах ти. — Запазих тона си кротък. — Не може да се научи, нито да се предаде от ръкопис. Медитацията може да те подготви за него, но след това някой трябва да ти го покаже.

— Точно затова те повиках — отвърна той бързо. — Защото точно ти си този, който може правилно да предаде Умението на принца. Ти също така си единственият, който може да го намери с негова помощ.