Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Не — отвърнах кротко. — Не знам. — Окашлях се. — Нито пък знаех колко пълно ти донася Славея за мен.

Той сплете пръсти под брадичката си.

— Обидих те.

— Не — излъгах. — Не е това, просто…

— Проклет да съм. Станал съм раздразнителен старец, въпреки всичко, което правех, за да го избегна! И те обидих, а ти ме лъжеш, и точно когато си единственият, който може да ми помогне, аз те отблъсквам от себе си. Разумът ми изневерява точно когато ми трябва най-много.

Очите му изведнъж се спряха на моите и усетих ужаса в погледа му. Старецът се беше смалил буквално пред мен. Когато заговори отново, гласът му премина в колеблив шепот:

— Фиц, изпитвам ужас за момчето. Ужас. Обвинението не беше разлепено публично. Изпратено ни беше в запечатано писмо. Изобщо не беше подписано, нямаше го дори знака на Петнистите. „Направете каквото трябва“ — така пише — „и няма да е нужно някой друг да го разбере. Пренебрегнете ли това предупреждение, сами ще предприемем действия“. Но не казват какво искат от нас, нищо изрично, тъй че какво можехме да направим? Не го пренебрегнахме; просто изчакахме да научим повече. А след това той изчезна. Кралицата се бои… кралицата се бои от твърде много неща, за да ги изброявам. Най-много се бои, че ще го убият. Но това, от което се боя аз, е още по-лошо. Не че просто ще го убият, а че ще го сведат до… до онова, което беше ти, когато с Бърич те измъкнахме от лъжливия ти гроб. Звяр в човешко тяло.

Стана рязко и се отдалечи от масата. Не знам дали се чувстваше засрамен, че любовта му към момчето може да го доведе до такъв ужас, или защото искаше да ми спести спомена за онова, в което се бях превърнал. Нямаше защо да се притеснява. Свикнал бях да отхвърлям онези спомени. Сенч се вторачи в един гоблен, без да го вижда, после се покашля. Когато продължи, отново говореше съветникът на кралицата.

— Тронът на Пророка няма да устои пред това, Фицрицарин. От твърде дълго време ни беше нужен крал. Ако се докаже, че момчето е Осезаващо, дори с това мисля, че бих могъл да се справя, като го представя в друга светлина. Но ако бъде показан на херцозите му като звяр, всичко ще се провали и Шестте херцогства никога вече няма да са Шестте херцогства, а ще се сведат до дърлещи се градове-държави и между тях земя, която никой няма да управлява. Двамата с Кетрикен извървяхме толкова дълъг и мъчителен път, момчето ми, през годините, докато те нямаше. Нито тя, нито аз можем да наложим неоспоримия авторитет, на който би могъл да разчита един истински крал от рода на Пророка. През годините плавахме през бурно море от съюзи, първо с тези херцози, после с онези, и все заплитахме мнозинство, което да ни позволи да оцелеем още един сезон. Вече сме близо, толкова близо. След още две години принц Предан няма вече да е принц, а ще приеме титлата крал-претендент. Още една година и мисля, че бихме могли да убедим херцозите да го признаят за пълноправен крал. Тогава, мисля, бихме могли да се чувстваме сигурни за известно време. Когато крал Ейод от Планините умре, Предан наследява и неговата мантия. Ще разполагаме с Планините зад гърба си, а ако този брачен съюз, който Кетрикен договори с Хетгурда на Външните острови, процъфти, ще разполагаме и с приятелство в моретата на север.

— Хетгурд?

— Съюз на благородници. Там нямат крал, никакъв върховен владетел. Кебал Тестото беше аномалия за тях. Но в този Хетгурд има много могъщи хора, а един от тях, Аркон Кървавия меч, има дъщеря. Та тя и Предан изглеждат подходящи един за друг. Хетгурдът е изпратил делегация, за да признаят годежа им официално. Скоро ще пристигне. Ако принц Предан отговори на очакванията им, годежът им ще бъде признат на церемония на следващото новолуние. — Обърна се към мен и поклати глава. — Боя се, че е твърде рано за такъв съюз. Беарния не го харесва, нито Рипон. Те вероятно най биха се облагодетелствали от подновената търговия, но раните все още са твърде пресни. Според мен би било по-добре да се изчака още пет години, нека търговията между двете държави бавно се разрасне, нека Предан да поеме юздите на Шестте херцогства и тогава да се предложи съюз. Не с моя принц, а с по-малко предложение. Дъщеря на някой от херцозите или по-млад син може би… но това е само мой съвет. Аз не съм кралицата, а кралицата е заявила волята си. Заяви, че ще постигне мир, докато е жива. Мисля, че си поставя прекалено амбициозни цели: да влее Планинското кралство в Шестте херцогства като седмо и да постави външноостровитянка на нашия трон като кралица. Твърде много е за толкова кратко време…