Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Тримата постепенно навлизахме в спокойно и удобно ежедневие. Вечерите бяха пълни с приказки и истории, с описания на по-дребните събития в живота ни. По някое време свършихме брендито, но разговорът ни все още течеше гладко и стоплящо, както от брендито доскоро. Разказах на Шута какво е видял Хеп в Хардинов бряг и за приказките за Осезаващите на пазара. Споделих му и описанието на Славея на менестрелите на Пролетния панаир и преценката на Сенч за принц Предан, и онова, за което ме беше помолил. Всички тези истории Шутът като че ли ги събираше за себе си, както тъкач събира различните нишки, за да създаде от тях своята тъкан.

Една вечер се опитахме да накичим короната с пера, но дръжките им се оказаха твърде тънки за дупчиците, тъй че перата щръкнаха във всички посоки. И двамата знаехме, без да си говорим, че изобщо не са както трябва. Друга вечер Шутът постави короната на масата и избра четки и мастила от запасите ми. Седнах на един стол да го гледам. Той ги подреди грижливо пред себе си, топна една четка в синьо мастило и се спря замислен. Седяхме сковани и мълчаливи толкова дълго, че започнах да долавям пращенето на огъня. Накрая той остави четката и каза тихо:

— Не. Чувствам, че нещо не е наред. Все още — не. — Уви короната и я прибра в торбата си.

После, една вечер, докато още бършех сълзите си от смях в края на една мръсна песен, Шутът остави лютнята си настрана и рече:

— Утре трябва да си тръгна.

— Не! — възразих невярващо. А след това попитах: — Защо?

— О, знаеш защо — отвърна той лековато. — Това е животът на един Бял ясновидец. Трябва да обикалям, да предсказвам бъдещето, да спасявам света — все такива дребни задължения. Пък и твоите мебели свършиха, няма какво да резбовам.

— Не, наистина — заувещавах го. — Не можеш ли да останеш поне още няколко дни? Остани поне докато се върне Хеп. Да се запознаеш с момчето.

Той въздъхна.

— Всъщност се задържах тук много по-дълго, отколкото трябваше. Особено след като настояваш, че не можеш да дойдеш с мен, когато тръгна. Освен ако… — Надигна се от стола, с надежда в очите. — Променил си си намеренията?

Поклатих глава.

— Знаеш, че не съм. Трудно мога да тръгна и да си зарежа дома. Трябва да съм тук, когато Хеп се върне.

— Ах, да. — Той се смъкна отново на стола. — Неговото чирачество. А и кокошките си искат грижа.

Подигравката в гласа му ме ужили.

— Животът ми може да не ти изглежда кой знае какво, но си е мой — отвърнах кисело.

Той се ухили, че ме е подразнил.

— Не съм Славея, драги. Не омаловажавам ничий живот. Виж моя и ми кажи от каква височина мога да гледам на чуждия? Не. Вървя си по задачите, колкото и скучни да изглеждат за някой, който си има цял куп кокошки и градина за плевене. Моите задачи са също толкова обременителни. Цял куп слухове имам да споделя със Сенч и да оплевя някои познанства в Бъкип.

Изпитах мъничко завист.

— Сигурен съм, че всички ще се зарадват да те видят.

Той сви рамене.

— Някои да. Други едва ли. А повечето изобщо няма и да ме помнят. Повечето или почти всички, стига да съм умен. — Стана. — Съжалявам, че не мога просто да остана тук — призна ми. — Съжалявам, че не мога да повярвам, както, изглежда, вярваш ти, че животът ми си е на мое разположение. За съжаление, това не е истина и за двама ни. — Отиде до отворената врата и погледна навън, в топлата лятна вечер. Пое си дъх като да заговори, но само въздъхна тежко. Остана така, загледан мълчаливо навън. Накрая вдигна рамене, сякаш взел решение, и отново се обърна към мен. Този път на лицето му имаше мрачна усмивка. — Не, най-добре да си тръгна утре. Ти бездруго скоро ще ме последваш.

— Не разчитай на това — предупредих го.

— А, длъжен съм — отвърна той. — Времената го изискват. От двама ни.

— О, нека някой друг да спасява света този път. Със сигурност все има някой друг Бял ясновидец някъде. — Изрекох го така, че да прозвучи като шега. Но очите на Шута се разшириха и долових трепет, когато си пое дъх.

— Недей изобщо да споменаваш за това бъдеще. Нищо хубаво не предвещава за мен дори това, че семето на такава мисъл покълва в ума ти. Защото наистина има… друго лице, което охотно би си присвоило мантията на Белия ясновидец, за да тласне света в посоката, която предвижда. От самото начало се боря срещу влиянието й. Но в това завъртане на света нейната сила расте. Е, сега вече знаеш кое се колебаех да изрека по-открито. Наистина ще ми трябва силата ти, приятелю. Ние двамата, заедно, бихме могли да се окажем достатъчни. В края на краищата понякога е нужен само един камък в коловоза, за да изкара колелото от пътя.