Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Разбрах, че ме усети, но за него бях като гарван — нито дивеч, нито глутница, недостоен за вниманието му. Мислите му ме заляха и се оттеглиха от мен; той отново се гмурна към смъртта и забравата.

Обхвана ме паника. Точно когато ми бе най-нужно, Умението потъмня като угасващ въглен. Не бях достатъчно силен, за да мога сам да достигна съзнанието на дракона. Беше прекалено решен да потъне в самозабрава. Опитах отново, превърнах Умението си в стрела и заръчках с нея към Айсфир.

А, ето те! Мислех, че си умрял! Откога те търся. Какво става, защо изчезна?

Мощното послание на Копривка улови немощното ми Умение като силни ръце, хванали удавник. Задържа мислите ми при своите. Отблъснах я.

Копривке, не сега. Върви си. Точно сега не ми е до теб.

И в мига, когато тя се отдръпна обидена и възмутена, си дадох сметка за глупостта си и закрещях:

Не, върни се! Чакай, имам нужда от теб!

Тя спря на ръба на възприятието ми. Виждах откъслечни картини от съня й. Хвърлих се към нея.

Върни се! Моля те! Трябва да ми помогнеш!

За какво? — студено попита тя.

Бях я наранил с грубото си пренебрежение. Едва ли си спомняше, че тя първа бе барикадирала мислите си срещу моите. Искаше ми се да имам време за обяснения, но нямах. Присъствието на дракона в Осезанието ми вече започваше да избледнява. Съвсем скоро щях отново да го изгубя.

Помогни ми да събудя дракона! — замолих я. — Потапя се дълбоко в сънищата си и търси смъртта. Но ако успееш да го достигнеш, може би ще можеш да го изтръгнеш от мъртвешкия му сън.

Но… Сенковълк? Изменящ? Наистина ли си ти, че ме молиш да направя това? Досега винаги си ме предупреждавал да се пазя от дракона и дори да не казвам името й. А сега искаш да я събудя?

За друг дракон става дума. — И понеже знаех колко малко време остава, се хвърлих там, където никога досега не се бях осмелявал да стъпя. — Моля те. Направи го за мен, довери ми се, без да задаваш въпроси. Няма време. Щях да ти обясня, ако имаше! Ще ти разкажа, след като всичко приключи. Засега само те моля да ми се довериш. Събуди дракона. Помогни ми да говоря с него.

Кой дракон?

Този! — Посочих трескаво с Осезание и Умение, но Айсфир отново беше изчезнал. — Чакай, чакай! В момента отново е потънал, но е тук, честна дума. Чакай и гледай с мен. След малко ще се върне.

Добре ли си? Защо не излизаш? Сложи ли праха? — Паникьосаният Предан нахълта в отчаяните ми мисли към Копривка.

Още малко, принце. Трябва да направя нещо. — И когато драконът внезапно отново се върна, завиках към Копривка: — Ето! Ето го. Събуди го, достигни до него! Кажи му, че не е последният от вида си, кажи му за Тинтаглия. Кажи му, че идва при него, идва да го събуди и да върнат драконите в небето и на земята.

И тогава, подобно на съдбовен тътен, в разговора се намеси Сенч.

Фиц, какво правиш? Нима ще ни предадеш? Нима ще предадеш мен след всички тези години? Нима ще предадеш трона на Пророците и собствената си кръв?

Правя каквото съм длъжен! — отвърнах. Усещах как силата на магията ми отслабва и ме напуска.

Не знам дали някой успя да ме чуе. Свестих се проснат в ледения тунел. Драконът отново се беше оттеглил. Котелът до главата ми се бе нажежил до червено. Бурканът с праха беше в ръката ми. Призовах магията си, изковах я като нажежено желязо и я запратих в света. Замолих се, надявах се Копривка да ме чуе.

Кажи му да загърби смъртта и да избере живота. Да избере борбата, мъките, болката и сладкия, сладкия живот. Говори му и му кажи, че Тинтаглия е жива. Говори му вместо мен.

Ще опитам — колебливо се съгласи тя. Беше запазила връзката. Усещах мисълта й, но вече не я виждах. — Не виждам дракона, за който говориш. Но ако можеш да ми го покажеш, да ми покажеш съня му, може би ще успея да вляза в него и да го намеря.

Задържах не особено силна защитна стена срещу заплахите, клетвите и увещанията на Сенч и объркания Предан, докато се притисках в леда и търсех дракона, който вече не ме долавяше. Не можех да го достигна. Времето едновременно препускаше и едва се влачеше. Трябваше да го достигна възможно най-бързо, преди Сенч да предприеме действия против мен, били те физически или чрез Умението. Не се съмнявах, че ще ме спре, стига да може.

Спомних си за мястото, в което съзнанието ми бе докоснало това на дракона и бях влязъл в съня му. Не исках да се връщам в онова време и онази памет. Внезапно осъзнах, че това е било повратна точка във времето, също като тази. Едно от кръстопътищата на Шута — място, където решението на един променя всичко нататък. От любов към мен Бърич бе избрал да използва магията, която му бе омразна. Аз бях избрал да се доверя на вълка и да прегърна смъртта, която не бе смърт. И така несъзнателно бях избрал да продължа да живея.