Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Осезаваща котерия!? — избухна Бърич.

Взех меката шапка на Сенч и казах:

— Да. Групата Осезаващи, които служат на краля. Да не мислиш, че Умението е единствената магия, която може да се използва по този начин? Питай Пъргав за подробности. Той е на път да стане един от тях. И въпреки че Уеб е предал плана ни, не мисля, че идеята е лоша. — Бърич се втренчи възмутено в мен, изгубил дар слово, а аз се обърнах към Сенч. — Прати Лонгуик сам да събере нещата. Може да мълчи и е лоялен. Няма да каже на никого.

— Ще ида с него — каза Предан. Не изчака ничие съгласие, а направо грабна наметалото си. Спря за момент при Елиания. Не я погледна в очите. — Давам ти думата си. Ако мога да осигуря чиста смърт за майка ти и сестра ти, ще я получат.

И излезе.

— Принцът на Пророците използва магия ли? — остро попита Пиотре, докато гледаше след него.

Сенч набързо скалъпи лъжа.

— Том нямаше предвид това. Принцът има приятели, които могат да използват Осезанието, което в Шестте херцогства понякога се нарича магията на Старата кръв. Дойдоха тук, за да му помогнат.

— Магията е мръсна работа — заяви Пиотре. — Мечът поне е честен и човек вижда, когато идва смъртта му. Магията е начинът, по който Бледата жена пороби хората ни и ни посрами. И чрез магия продължава да ни принуждава и сега да изпълняваме долните й заповеди.

Бърич бавно кимна.

— Иска ми се да използваме срещу нея магията на меча. Не подобава силен мъж да стане жертва на коварство, особено на коварството на зла и амбициозна жена.

Знаех, че говори за баща ми и как интригите на кралица Желана бяха довели до смъртта му. Не знам как изтълкува думите му Пиотре.

Кемпрата на клана на Нарвала бавно се изправи, сякаш обхванат от някаква неспокойна мисъл. Нарческата също се изправи и застана до него.

— Моля ви, кажете на принца, че се сбогувам — тихо рече тя, без да се обръща към никой конкретно.

— И аз — с дълбок глас рече Пиотре. — Много съм опечален, че се стигна дотук. Иска ми се да имаше по-добро решение за всички ни.

Излязоха бавно, Пиотре вървеше така, сякаш на плещите му тежи огромен товар. След малко Предан се върна с част от нещата. Лонгуик донесе останалото. Личеше си, че иска да зададе въпроси, но никой не му обясни нищо и накрая Сенч му благодари и го освободи.

Имаше малко забавяне, тъй като Сенч реши, че огънят върху положените върху леда кожи няма да е достатъчно силен, за да взриви праха му. Направи експеримент с котела, за да види колко голям пакет може да се побере в него. Това наложи бърз преглед на възможните съдове, за да намерим някой, който можеше да се побере в котела и същевременно да съдържа достатъчно количество взрив. Накрая се спря на буркана с глинена запушалка, в който държеше билките си за чай. От сърдитото му мърморене, докато изсипваше съдържанието, заподозрях, че чаят е някоя от специалните му смеси. След това отвори буренцето, което бях домъкнал от брега, и внимателно напълни буркана. Направи го доста далеч от пламъчето на свещта.

— Малко е влажен — каза недоволно, докато ми подаваше вече запушения буркан. — Но пък и манерката, която сложихме в камината ти, също беше малко влажна отвътре, а все пак проработи. Не че очаквах да гръмне толкова силно, но пък явно така се учат нещата. Добре, дръж това нещо далеч от огъня, докато не се разгори много добре, ти ще прецениш кога. После го сложи в котела, но така, че да не задуши пламъците. И изчезвай колкото се може по-бързо.

Толкова заръки за мен. Той се обърна към принца.

— Ти излизаш веднага щом тръгне огънят. Не чакаш Фиц да сложи буркана — просто излизаш и го чакаш възможно по-далеч от ръба на изкопа. Разбра ли ме?

— Да, да — нетърпеливо отвърна Предан: събираше подпалките в една торба.

— Обещай ми. Обещай, че ще се махнеш веднага щом той запали огъня.

— Казах, че ще убия дракона. Трябва да остана поне докато не видя буркана сложен в котела.

— Ще се махне преди това — казах на Сенч. — Аз ти го обещавам. Да вървим, Предан. Утрото наближава.

— Да ти помогна с носенето? — попита Бърич.

Погледнах го неразбиращо, после се сетих какво е намислил.

— Няма да дойдеш, Бърич. Изчакай ни тук. Няма да се бавим много.

— Трябва да поговорим. Двамата. За много неща.

— Ще говорим. Дълго. И аз имам да ти казвам много неща. Но щом е можело да изчака толкова години, ще изтърпи още малко. После ще имаме време да седнем заедно. Сами. — Натъртих върху последната дума.

— Младежите винаги са убедени, че по-късно ще има повече време — каза Бърич на Сенч и небрежно протегна ръка да вземе част от товара на Предан. — Старите обаче знаят по-добре. Помним дните, когато ни се е струвало, че ще има още време, а го е нямало. Всички неща, които си мислех да кажа някой ден на баща ти, останаха в сърцето ми, но неизказани. Да вървим.