Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Принцът се оказа с доста остър слух.

— Но най-добрата причина да не убием дракона е, че това може да се окаже невъзможно — горчиво рече той. — Знаете, че някои от моите хора започват да се съмняват в мисията ми. Колкото повече доближаваме Айсфир, толкова по-ясно го усещат — не само мъждукащия живот в него, но и мощта му. Разума му. А сега откривам, че мои приятели са действали против мен. Лорд Черната вода, нарческа Елиания, аз се провалих. Мои доверени приятели са изпратили съобщение до бинградските търговци. Те ще пратят своя дракон да ни се противопостави. Възможно е Тинтаглия вече да бърза насам.

— Не разбирам — прекъсна го Пиотре. — Знам, че в групата ви имаше съпротива срещу убиването на дракона. Но какви са тези приказки за „усещане“?

— Не сте единствените с тайни, а тази засега ще запазя за себе си. Също както вие спестявате тайната за това как Бледата жена се свързва с вас. Тя се опита да отрови Фи… Том с пая, който ни донесохте, нали?

Пиотре стисна устни. Предан кимна отсечено.

— Да. Тайни. Ако не бяхте решили да ги пазите толкова ревниво, може би щяхме да действаме заедно от самото начало, но не срещу дракона, а срещу Бледата жена. Ако само ми бяхте казали…

На нарческата внезапно й стана нещо. Падна със стон настрани, потръпна и замря.

Черната вода коленичи до нея.

— Не можехме! — възкликна горчиво. — Не можете дори да си представите каква цена плати тази вечер мъничката, за да говори така открито с вас. Езикът й беше заключен, моят също. — Обърна се неочаквано към Бърич. — Стари войнико, ако е останала поне мъничко милост в теб, ще ми донесеш ли малко сняг?

— Аз ще донеса — казах тихо, тъй като не знаех доколко може да вижда Бърич.

Но той вече бе станал и излизаше от шатрата с котле в ръка. Черната вода обърна Елиания по корем и безцеремонно издърпа туниката й нагоре. Принцът ахна от гледката, а аз се извърнах. Татуираният дракон и змиите на гърба й бяха възпалени, по някои имаше избили капки кръв, други бяха подути и влажни като пресни мехури от изгаряне.

— Един ден излезе на разходка с вярната си прислужница Хеня — каза Пиотре през зъби. — След два дни Хеня я върна с тези татуировки на гърба и с жестоките условия на Бледата жена. Хеня ни ги каза, тъй като Елиания не може да говори за това какво й се е случило, без драконите да я наказват. Дори споменаването на Бледата жена е достатъчно, за да се получи това.

Бърич се върна с котлето. Остави го до легналата по очи Елиания и впери ужасен поглед в нея.

— Възпаление на кожата ли? — попита колебливо.

— Отравяне на душата — горчиво отвърна Пиотре.

Взе шепа сняг и го положи върху гърба на Елиания. Тя леко се размърда и клепачите и затрептяха. Помислих си, че е на ръба на съзнанието, но тя не издаде нито звук.

— Освобождавам ви от всички уговорки между нас — тихо рече Предан.

Поразеният Пиотре вдигна поглед към него, но принцът продължи:

— Няма да искам да изпълнява никакви обещания, които е дала под принуда. Но въпреки това все пак ще убия вашия дракон. Тази нощ. А после ще направя всичко по силите си да приключа веднъж завинаги с Бледата жена. — Пое дълбоко дъх, сякаш се страхуваше от подигравки, и добави: — И ако оцелея, ще застана пред Елиания и ще я попитам дали ще ме вземе за съпруг.

Гласът на Елиания бе съвсем слаб:

— Ще те взема. По своя воля.

Не мисля, че на Пиотре и Сенч им хареса, но и двамата премълчаха. Нарческата даде знак на Пиотре да махне снега, тръсна глава и успя да седне. Все още я болеше. Видът й бе такъв, сякаш е получила смъртоносна рана.

Сенч ме погледна.

— Значи ще действаме. Тази нощ. — Погледът му обходи всички ни, след което старият убиец захвърли всякаква предпазливост. — Не можем да чакаме, защото никой не знае с каква скорост може да лети един дракон. Ако действаме тази вечер и по-бързо, може би ще успеем да свършим работата и да се махнем, преди Тинтаглия да е пристигнала. — Внезапно се изчерви и не успя да скрие усмивката си. — Вярно е.

Създадох прах, който има мощта на мълния. Взех малко от него, когато дойдохме тук. Не е толкова, колкото се надявах да използвам за задачата. По-голямата част от запасите останаха на брега. Но може би ще се окаже достатъчно. Ако бъде запечатан в нещо и хвърлен в огъня, експлодира силно, досущ като гръмотевица. Ако го поставим в тунела и го взривим, определено ще разчистим много лед. Дори може да убие дракона. А и да не го убие, ще ни даде достъп до него.

Станах и попитах Бърич: