Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Знаеш кой е? — откъсна се от Бърич.

— Да. Знам. И покрай него знам ти кой си. Знам също кой е използвал Осезанието да го изтръгне от смъртта и да го вдигне от гроба. Ти също знаеш. — И с тези думи Уеб остави покривалото на входа да падне след него.

Бърич остана загледан след него, после примигна и затвори очи.

— Този човек е заплаха за сина ми — отсече той. — Може и наистина да се стигне до сбиване. — После сякаш загърби грижата си и завъртя глава към Сенч и Предан. — Трябва ми парче плат, кожа или нещо друго, за да превържа рамото му за през нощта, докато отокът не спадне и ръката не се намести добре.

Предан вдигна робата от Бледата жена. Бърич кимна и принцът отряза ивица от долната й част.

— Благодаря. — Бърич се обърна към мен. — Можеш да ядеш със здравата си ръка, докато те превързвам. Храната ще те стопли. Само гледай да не мърдаш много.

Предан му даде ивицата плат и започна да пресипва супата в купа и да ми налива чай, сякаш бе мой паж.

— Нищо повече не мога да направя. Опитвам се да измисля нещо, но нищо не ми идва наум.

Настъпи мълчание. Започнах да ям. Бърич превързваше рамото ми. После седна на постелката и изпъна неловко болния си крак. Сенч сякаш бе остарял с десет години. Явно се бе замислил върху думите на принца, защото рече бавно:

— Имаш няколко възможности, принце. Утре можем просто да си тръгнем. Признавам, че това ме изкушава, дори само защото ще изоставим всички онези, които ни излъгаха и предадоха. Но това е нищожно отмъщение и в крайна сметка няма да спечелим нищо. Друг вариант е да последваме плана на Уеб и да направим всичко по силите си да освободим дракона, като забравим за съюза с Външните острови и се надяваме вместо него да спечелим благоволението на Тинтаглия и бинградските търговци.

— И да изоставим Шута — добавих тихо.

— А също Ридъл и Хест. И майката и сестрата на Елиания. И да наруша думата, която дадох. И то не само пред моите собствени херцози, но и пред островитяните. — Предан скръсти ръце и погледна нещастно. — Чудесен крал ще излезе от мен.

— Нищо не може да се направи за Шута — каза Сенч. Изрече думите колкото се може по-меко, но те въпреки това ме прободоха. — Изоставянето на роднините на Елиания и нарушаването на дадената дума може да бъде простено, тъй като те получиха обещанието ти с измама. Както винаги, много ще зависи от това по какъв начин се представят нещата.

— Измама — тихо рече Предан. — Какво бихме направили ние? Майката и малката сестра на Елиания. Нищо чудно, че в очите й има толкова мъка. Значи за това годежната церемония в майчиния й дом бе толкова странна и майка й отсъстваше по време на преговорите. Мислех си, че Претопяването е останало в миналото зло. Не съм си представял, че може да засегне и моя живот.

— Но го засегна. И обяснява до голяма степен поведението на Пиотре и нарческата — каза Сенч.

Зарязах всякаква предпазливост. Залозите бяха твърде високи, за да търпя размислите на Сенч за възможния развой на събитията.

— Тръгваме още сега, само двамата с Предан, тайно. Сенч е създал експлодиращ прах със силата на мълния. Ще го използваме, за да убием дракона. Ще си върнем по един или друг начин хората си от нея. И когато те са в безопасност… — „мъртви“, помислих си студено, — ще намеря начин да се добера до нея и да я убия.

Сенч и принцът ме зяпнаха. После старият убиец кимна бавно. Принцът ме гледаше, сякаш се чудеше кой съм всъщност.

— Мисли! — внезапно ми викна Бърич. — Мисли с ума си! Има много неща, в които не виждам никакъв смисъл, много въпроси, на които трябва да се отговори, преди сляпо да изпълниш желанието й, независимо по какъв начин те заплашва. Защо тя самата не е убила дракона? Защо кара теб, а после те изхвърля от владенията си, когато би било по-лесно да ти помогне да стигнеш до него? — И промърмори, без да се обръща към никого конкретно: — Мразя това. Мразя да мисля по този начин, мразя интригите и заговорите. Винаги съм ги мразил. — Загледа се невиждащо към тъмния ъгъл на шатрата. — Всички тези заплетени интриги за власт, амбициите и желанието на Пророците да задействат силите и да ги яхнат. Всички тайни. Това уби баща ти, най-финия мъж, когото съм познавал. Това уби неговия баща, уби и Искрен, мъжа, на когото се гордея, че съм служил. Трябва ли да убие още едно поколение, трябва ли да прекъсне целия ви род, за да престанете? — Обърна се към принца и сякаш го видя съвсем ясно. — Сложете край, милорд. Умолявам ви. Дори с цената на живота на Шута, дори с цената на годежа си. Сложете край още сега. Сложете край на загубите, които и без това са твърде много. Смъртта е единственото, което можете да купите от семейството на нарческата. Махнете се от всичко това. Напуснете това място, върнете се у дома, оженете се за добра жена и си родете здрави деца. Оставете островитяните да оправят кашата, която са забъркали сами. Моля ви, принце, кръв от кръвта на най-скъпия ми приятел. Оставете това. Да се приберем у дома.