Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Мисля, че мога да разясня много от нещата. Тази отвратителна лъжа отдавна ми тежи. Но дългът към семейството ми изисква да ви кажа това. Майка ми и сестра ми… трябва… Ние… — Млъкна задавено, после заговори с мъка: — Мисля, че не мога да ви накарам да разберете колко е важно. Те трябва да умрат и телата им трябва да бъдат върнати в майчиния ми дом. За един островитянин, за една дъщеря на клана на Нарвала няма друга възможност. — Стисна треперещите си ръце. — Никога не е имало честна възможност — успя да каже и млъкна.

— Изправете се и седнете някъде — тихо рече Предан. — Проблемът ни явно е общ.

Докато Пиотре и Елиания се настаняваха, Бърич тръсна ризата ми и ме наметна с нея. Едва не се усмихнах. Каквото и да ставаше, той нямаше да ми позволи да обидя дама, като седя гол до кръста в нейно присъствие. Като внук на роб Бърич винаги бе много по-чувствителен към обноските от мен.

Гласът на Елиания бе уморен и изпълнен със срам. Раменете й бяха прегърбени.

— Питаш какво друго би могла да ни стори? Много неща. Не знаем със сигурност кой й принадлежи. От години ловува нашите мъже и момчета. Воините ни заминават и не се връщат. Малки момчета изчезват, докато пасат стадата — и това в земите на собствения ми клан! Дете след дете, тя окастри семейството ми. Някои бяха убити. Други излизаха да си играят и се връщаха като бездушни чудовища. — Погледна косо към Пиотре, който се взираше в нищото. — Убивахме децата на клана си със собствените си ръце — прошепна тя.

Принцът тихо изстена. Елиания млъкна, пое треперливо дъх и продължи:

— Хеня бе в домакинството ни от години, преди да ни предаде. Все още не знаем как така лесно успяха да отмъкнат майка ми и малката ми сестра. Щом като отвлякоха тях, значи всички останали са уязвими. Великата майка е възрастна и умът й трепти като угасващ пламък на свещ, както сами видяхте. Цялото й знание трябваше вече да е предадено на майка ми. А нея я няма, за да го получи. И затова тя се държи, прави всичко по силите си да се грижи за дома въпреки бремето на годините. Може би я смятате за жалка. Но ако ни напусне, с майчиния ни дом е свършено. Родът ми ще престане да съществува. Ето защо много страдаме от отсъствието на майка ми и от раздорите, които породи то. Какво е един майчин дом, ако в него няма майка?

Зададе въпроса риторично, но принцът внезапно се изпъна и попита напрегнато:

— Но в такъв случай, ако дойдеш в Бъкип като моя съпруга, това не означава ли, че напускаш майчиния си дом? Тоест, коя ще бъде Велика майка, когато дойде твоят ред да поемеш тази роля?

В очите на Елиания блеснаха гневни искрици.

— Братовчедка ми вече си се представя в тази роля, както сам видя — рече тя презрително. — Опитва се да накара другите да си мислят, че титлата е нейна по право, а не заради това, че мен няма да ме има. — За миг я видях войнствена и избухлива, каквато бе онази вечер на родния си остров. После въздъхна и махна безпомощно с ръка. — Но ти си прав. Когато се съгласих да се омъжа за теб, аз се отказах от всички надежди да стана онова, за което съм родена. Тази загуба е цената, която плащам, за да купя смъртта на сестра ми и майка ми и да сложа край на мъченията и позора им.

Отново замълча и раменете й се отпуснаха. После стисна юмруци и видях на челото й да избива пот.

— Но защо не е поискала вие да убиете дракона? Или защо не го направи сама? — попита Сенч.

— Тя вярва, че е велика пророчица, която може не само да вижда бъдещето, но и да определи на кое бъдеще му е писано да се осъществи — отвърна Пиотре. — По време на войната каза, че родът на Пророците трябва да изчезне напълно, иначе ще призоват драконите да се спуснат срещу нас, също както в древните времена. Някои й повярваха и се опитаха да изпълнят волята й. Но се провалиха, а предсказанието й се сбъдна. Вие стоварихте гнева на драконите върху нас, пратихте ги да унищожат селата и корабите ни.

— Но ако не сте ни били нападнали с вашите Алени кораби… — започна разярено Предан.

— Сега тя казва, че все още има възможност да възвърнем честта си — продължи Пиотре, без да го слуша. — Твърди, че нашият дракон заслужава да умре, защото не се е надигнал да ни защити. Нещо повече — че заслужава да умре от ръцете на Пророците, тъй като вие сте врагът, от който не ни е предпазил. Но най-вече казва, че Пророк трябва да убие Айсфир, защото това е видяла във виденията си за бъдещето. За да се изпълни то според волята й, делото трябва да се извърши от вас.

— А на мен това ми се струва много основателна причина, да не го правим — тихо ми прошепна Бърич.