Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Да ти се намира излишно наметало?

Той не ми обърна внимание, продължаваше да гледа Сенч.

— Това ли използва в нощта, когато умря Умен? Каквото и да направи на свещите, то не подейства толкова надеждно, колкото очакваше. Какъв е рискът сега?

Но ентусиазмът на Сенч да изпита чудния си прах вече бе надхвърлил всякаква предпазливост. Беше като момче с чисто ново хвърчило или корабче.

— Няма нищо общо с онова. Тогава трябваше много прецизно измерване, а се налагаше да го направя по-бързо, отколкото ми се искаше. Имаш ли представа какво беше да обработя всички онези свещи без ничия помощ? Никой не го оцени, нито което и да е от другите чудеса, които измислих за Пророците. Но както и да е, сега е различно. Всичко е много по-мащабно и мога да използвам толкова от праха, колкото смятам за необходимо. Този път няма да има половинчати мерки.

Бърич поклати глава и загледа как освобождавам лявата си ръка от превръзката и внимателно я пъхам в ръкава на ризата. Болеше, но можех да я използвам. Стига да внимавам. Перспективата, че драконът може да бъде убит тази нощ, ме беше възбудила. Спокойната част от мен знаеше, че разполагам единствено с думата на Бледата жена, че ще освободи Шута веднага щом Айсфир умре. Едва ли можеше да й се вярва, но това беше единствената възможност, с която разполагах. И ако прахът на Сенч наистина успееше да унищожи звяра, но това не доведеше до освобождаването на Шута, втора доза до тялото на дракона като нищо можеше да ни осигури проход до царството на Бледата жена под леда. Засега запазих тази мисъл за себе си.

— Какви са опасностите? — попита Предан.

Сенч махна пренебрежително с ръка.

— Правих доста опити. Копаех дупки на брега, палех огньове на дъното, след което хвърлях кутия в тях и бягах. Взривът изравя същински ями, чиито размери зависят от количеството прах. Защо да очакваме нещо различно от снега и леда? Да, определено са по-тежки и плътни, но точно затова ще използваме по-голямо количество взрив. Колкото до огъня…

— Лесна работа — обадих се. Бях намерил някакво наметало на Сенч и го наметнах на раменете си. — Трябва ни някакъв по-голям съд. Котелът за каша ще свърши работа. Палим малък огън на дъното, после добавяме горящото масло на Шута. Държи го при шатрата си, така че още е там. Ще пропълзя в тунела, ще запаля огъня, ще сложа праха и ще се разкарам. Възможно най-бързо.

Двамата със стареца се ухилихме един на друг. Вече бях заразен от ентусиазма му.

Но после Сенч се намръщи.

— Но котелът няма да е достатъчно голям, за да побере цялото съдържание на буренцето. Момент, нека помисля. Сетих се. Няколко пласта пушена кожа под котела. Когато огънят се разгори, обръщаш котела върху кожата. Тя ще поддържа огъня достатъчно добре за краткото време, което е нужно. После хвърляш буренцето в огъня. И се измъкваш от тунела. Възможно най-бързо.

И пак ми се ухили, сякаш всичко това бе някаква чудесна шега. Пиотре изглеждаше разтревожен, нарческата — объркана. Бърич се мръщеше, лицето му бе потъмняло като буреносен облак. Принц Предан сякаш се разкъсваше между момчешкото желание да се действа и монархическата нужда всичко да бъде обсъдено най-подробно. Когато заговори, разбрах коя страна е победила.

— Аз трябва да ида, не Фи… Не Том Беджърлок. Ръката му още не се е оправила. Освен това казах, че аз ще го направя. Това е мое задължение.

— Не. Ти си наследникът на трона на Пророците. Не можем да те излагаме на риск! — отсече Сенч.

— Аха! Значи признаваш, че има риск! — изръмжа Бърич, докато се мъчех да обуя ботушите на Сенч. Бяха ми прекалено големи. Не знаех, че кльощавият старец има толкова големи крака.

Умът ми кипеше от планове.

— Трябва ми котелът, маслото от запасите на Шута, подпалки и огниво, две обработени кожи. И буренцето.

— А също и фенер. Ще трябва да виждаш какво правиш в тъмното. Аз ще го нося — каза Предан. Беше пренебрегнал предупреждението на Сенч.

— Не. Не фенер. Добре де. Може би някой по-малък. Слизаме веднага и тихо. Ако останалите от твоята Осезаваща котерия разберат какво кроим… сещаш се. Просто не бива да разберат.

Докато се борех с ботушите, си дадох сметка, че някой трябва да ми помогне. Рамото ме болеше и при най-малкото напрежение. Принцът щеше да го направи. Щях да му кажа да се маха от тунела веднага щом огънят се разпали. Можеше да стои до мен край ямата, докато буренцето гръмне. Това определено щеше да е достатъчно да изпълни думата си на Пророк, че ще вземе главата на дракона.