Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Като ти дойда на гости следващия път, очаквам да ми кажеш, че това е била най-добрата година за растенията, които раждат плодовете си над земята и зреят на слънцето. — Духна в муската да подсуши мастилото, после прибра гърненцето и четката. — Хайде, ела сега да я нагодим към градината.

Щом излязохме, ме изпрати да намеря и да отрежа чаталест клон, висок поне колкото мен. Когато го донесох, я заварих да копае дупка в югоизточния ъгъл на лехите. Наместих пръта както ми нареди и запълних дупката. Тя окачи муската на дясната клонка и щом вятърът я разлюля, мънистата леко затракаха и звънна малко звънче. Тя го чукна с пръст и каза:

— Гони птиците.

— Благодаря.

— Няма за какво. Мястото е хубаво за тази муска. Доволна съм, че я оставям тук. А като дойда следващия път, ще ми е интересно да видя колко добра работа ти е свършила.

За втори път ми напомняше, че ще ме навести пак. Призракът на старите ми дворцови обноски ме подтикна да кажа:

— И когато дойдеш следващия път, ще си също толкова добре дошла, колкото и сега. Ще чакам с нетърпение гостуването ти.

Тя се усмихна и трапчинките на страните й станаха още по-дълбоки.

— Благодаря ти, Том. Със сигурност ще дойда пак. — Погледна ме и заговори, обзета от внезапно откровение: — Зная, че си самотен, Том. Това няма винаги да е така. Ще ти кажа едно. Отначало ти се съмняваше в силата на моите муски. Все още се съмняваш в истината за това, което мога да виждам в дланите. Аз — не. Твоята единствена истинска любов е съшита навътре-навън през целия ти живот. Любовта ще се върне при теб. Не се съмнявай в това.

Бадемовите й очи се взираха в моите с такава искреност, че не можех нито да й се присмея, нито да й се намръщя. Тъй че само кимнах мълчаливо. Тя метна вързопа си на рамо и закрачи надолу по пътеката. Гледах след нея. Думите й събудиха отдавна отречени надежди. Отхвърлих ги. Моли и Бърич вече принадлежаха един на друг. Нямаше място за мен в живота им.

Изправих рамене. Чакаше ме работа: дърва за редене, риба за прибиране, покрив за оправяне. Беше поредният чудесен летен ден. Най-добре бе да го използвам, докато го имам, защото макар лятото да се усмихваше, зимата изобщо не беше далече.

Един след друг се редяха прелестни летни дни, като сини и зелени мъниста по наниз. Всичко в живота ми беше наред. Работех си в градината, приключих с ремонта на занемарената от дълго време къщурка, а в ранните утрини и летните привечери излизах на лов с вълка. Запълвах дните си с добри и прости неща. Времето се задържа хубаво. Радвах се на топлината на слънцето на раменете ми и на отривистия вятър в лицето ми, когато вечер слизах при скалите, и на богатата буцеста пръст в градината ми. Покоят само чакаше да ми се отдаде. Моя си беше вината, че се въздържах да се отпусна в прегръдката му.