Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Кимнах мълчаливо, все още се съвземах от страха. Допреди няколко мига щях да се усъмня в силата на магиите й. Сега почти се боях от мощта им. Стиснах зъби, докато тя вадеше градинската муска, но когато я погледнах, не почувствах нищо. Погледнах Джина и видях в очите й съчувствие. Нежната й усмивка беше успокояваща.

— Ще трябва да ми подадеш ръката си, за да мога да я настроя към теб. След това ще я изнесем навън и ще я настроим за градината ти. Половината от тази магия е за градината, а половината — за градинаря. Хайде, дай ми ръцете си.

Седна и протегна ръце към мен, с дланите нагоре. Седнах срещу нея и след неловко колебание поставих дланите си върху нейните.

— Не така. Животът на човек е изписан на дланите му, не отгоре.

Обърнах послушно ръце. Докато чиракувах, Сенч ме беше учил да чета човешките длани, но не за да предсказвам бъдещето, а за да разпознавам миналото на човека. Мазолите от меч се различават от тези от писарско стило или мотика. Джина се наведе над ръцете ми и ги заоглежда напрегнато. Зачудих се дали очите и ще откроят брадвата, която бях носил някога, или греблото, което бях натискал. Но тя разгледа съсредоточено дясната ми длан, намръщи се, после погледът й се прехвърли на лявата. Вдигна очи към мен. Усмивката, изкривила лицето ми, беше унила.

— Странен си, Том, да! Ръцете ти са като на двама различни мъже. Казано е, че лявата длан издава с какво си се родил, а дясната — какво си направил сам от себе си, но все пак такива разлики в двете длани на един човек!… Гледай сега какво виждам на тази ръка. Момче с нежно сърце. Чувствителен младеж. А след това… Линията на живота ти бързо прекъсва на лявата ти длан. — Докато говореше, пусна дясната ми ръка. Сложи показалеца си на лявата ми длан и нокътят й леко проследи линията, докъдето свършваше животът ми. — Ако беше на възрастта на Хеп, щях да се боя, че гледам пред себе си човек, който скоро ще умре. Но след като седиш тук срещу мен и дясната ти ръка носи хубава, дълга линия на живота, ще подминем това, нали? — Пусна лявата ми ръка и хвана дясната.

— Ами… да — измърморих притеснено. Не само думите й ме бяха смутили. Топлият допир на ръцете й изведнъж ме накара да я усетя като жена. Направо юношеска реакция. Помръднах неловко на стола. Вещата усмивка, която пробяга по лицето й, ме смути още повече.

— Така. Страстен градинар, виждам, посветен на знанието за много билки и тяхното приложение.

Измърморих нещо неутрално. Все пак беше видяла градината ми и можеше да си вади заключения от това, което растеше там. Тя огледа още малко дясната ми ръка, като притисна палеца си в нея да приглади по-малките черти, а след това събра пръстите ми и сви леко дланта ми, та гънките да станат по-дълбоки.

— Лява или дясна, не е лесна ръка за прочитане, Том. — Намръщи се замислено, после отново сравни двете. — По лявата ти ръка бих казала, че си имал мила и искрена любов в краткия си живот. Любов, която е свършила едва ли не с твоята смърт. Но тук, на дясната ти ръка, виждам любов, която лъкатуши във и извън многото ти години живот. Онова вярно сърце в момента отсъства, но скоро ще се върне при теб. — Вдигна очи към моите, за да види дали е преценила вярно. Свих рамене. Дали Хеп не й беше разказал за Славея? Едва ли бих я нарекъл „вярно сърце“. След като си замълчах, тя отново насочи вниманието си към ръцете ми, погледът й се местеше от едната към другата. Намръщи се и между веждите й се събраха бръчици.

— Погледни тук. Виждаш ли това? Гняв и страх, оковани един за друг в тъмна верига… следват линията на живота ти като черна сянка.

Изтласках от ума си тревогата, която думите й събудиха в мен. Наведох се и погледнах ръката си.

— Просто е мръсна.

Тя изсумтя насмешливо и отново поклати глава. Но не продължи с гледането. Вместо това покри ръцете ми със своите и се взря в очите ми.

— Никога не бях виждала две толкова различни длани на един човек. Май понякога се чудиш дали самият ти знаеш кой си.

— Сигурен съм, че всеки човек се чуди на това от време на време. — Беше ми някак странно трудно да срещна късогледия й поглед.

— Хм. Но ти може би имаш по-основателна причина да се чудиш на това от другите. Добре — въздъхна тя. — Да видим какво мога да направя.

Пусна ръцете ми и аз ги отдръпнах. Потърках ги под масата, сякаш за да изтрия гъдела от докосването й. Тя взе муската, завъртя я няколко пъти и развърза една каишка. Промени реда на мънистата по нея и прибави още едно кафяво мънисто. Върза отново наниза, след което извади гърненцето с жълто мастило, което й бях дал. Топна в него тънка четчица и очерта няколко черни руни по муската. Беше се навела над нея, за да вижда по-добре работата си.