Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Недей, братко.

Вече ти казах, че няма. Обърнах му гръб, без да признавам безсилието, което изпитвах. Оплевих градината. Донесох вода от потока, за да напълня качето в кухнята. Изкопах отходна яма и преместих нужника, а старата запълних с чиста пръст. Накратко, изгорях в работа както огън от мълния догаря в лятна морава. Гърбът и мишците ме заболяха, не само от умората, но и от старите рани, а все още не смеех да спра да почина. Гладът за Умението ме теглеше, противеше се на усилието ми да го надмогна.

Щом се свечери, отидохме да наловим риба. Готвенето за един човек ми изглеждаше глупаво, но въпреки това си наложих да приготвя прилично ястие и да го изям. Разтребих и седнах. Дългите часове на вечерта се проточиха пред мен. Извадих хартия и мастила, но не можех да се заловя с писане на каквото и да било. Мислите ми отказваха да потекат в ред. Накрая извадих иглите и конците и се захванах да кърпя всяка дреха, която имаше нужда от това.

Накрая, когато очите ми взеха да се замъгляват, си легнах. Лежах по гръб, преметнал ръка над лицето си, и се опитвах да не обръщам внимание на рибарските куки, които се бяха впили в душата ми и я теглеха нанякъде. Нощни очи се отпусна до леглото с въздишка. Потупах го по главата. Замислих се кога ли сме преминали границата от усамотението към самотата.

Не самотата е това, което те гризе.

Май нямаше какво да отвърна на това.

Изкарах тежка нощ. Станах насила малко след разсъмване.

Следващите няколко дни прекарах в сечене на елша за пушилнята, а следобедите в ловене на риба за опушване. Вълкът се тъпчеше с вътрешности, но все пак алчно поглеждаше как осолявам филетата и ги окачвам на куките над бавния огън. Добавих още зелена елша да се сгъсти пушекът и затворих плътно вратата. По-късно следобед — бях при дъждовната каца, миех слуз, люспи и сол от ръцете си — Нощни очи изведнъж извърна глава към мен.

Иде някой.

Хеп? В душата ми кипна надежда.

Не.

Силата на разочарованието ми ме изненада. Усетих как то отекна и у вълка. Беше Джина. Спря за момент на пътеката, притеснена може би от напрегнатите ни погледи, после вдигна ръка за поздрав.

— Здравей, Том Беджърлок! Ето ме и мен. Реших да се възползвам от гостоприемната ви покана.

Приятелка на Хеп , обясних на Нощни очи. Той остана на място, но настръхна, когато тръгнах да я посрещна.

— Добре си дошла. Не очаквах да се видим толкова скоро — казах и веднага усетих колко недодялано прозвуча. — Неочакваното удоволствие винаги е най-добре дошло — побързах да добавя, за да поправя грешката си, и осъзнах, че подобна галантност е също толкова неуместна. Съвсем ли бях забравил как да се държа с хората?

Но усмивката на Джина ме накара да се отпусна.

— Рядко чувам такава откровеност, впрегната в толкова изящни думи, Том Беджърлок. Тая вода там прясна ли е?

И без да дочака отговор, закрачи към кацата с дъждовна вода, като развързваше кърпата на шията си. Вървеше като жена, свикнала с пътя, уморена в края на деня, но не и изтощена от пътуването. Издутият вързоп на гърба й бе сякаш естествен придатък към нея. Натопи кърпата и изтри прахта от лицето и ръцете си. После я топна пак и избърса и врата си.

— О, така е по-добре — въздъхна и се обърна към мен с усмивка, която събра бръчици около очите й. — В края на такъв дълъг ден ходене завиждам на хора като теб с уседнал живот на място, което си е тяхно.

— Уверявам те, хора като мен също толкова често се чудят дали животът няма да е по-приятен, ако бяха пътници. Заповядай, влез и си почини. Тъкмо се канех да сготвя вечерята.

— Много благодаря. — Тя тръгна с мен към вратата, Нощни очи ни последва на дискретно разстояние. — Малко необичайно: вълк за пазач.

Често лъжех хората, че Нощни очи просто само прилича на вълк. Нещо ми подсказа обаче, че това ще е обида към Джина. Признах й истината.

— Взех го още кутре. Добър другар ми е.

— Хеп ми каза същото. И че не обича да го зяпат непознати, но че сам ще дойде при мен, ако ме хареса. Ох, както винаги започвам разказа си от средата. Срещнах Хеп на пътя. Беше въодушевен, напълно уверен, че ще си намери работа и ще се справи добре. Вярвам, че ще успее. Момчето се държи толкова приятелски и сърдечно, че не мога да си представя някой да не го приеме радушно. Той отново ме увери, че тук ме очаква топло гостоприемство, и разбира се, каза истината.

Влезе с мен в къщата, смъкна вързопа си на пода и го подпря на стената, после се изправи и разкърши гръб.