Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Значи познаваш лорд Златен?

Тя кимна енергично.

— Да. Той беше в същата тази стая точно преди месец. Искаше талисман да гони молците от гардероба му. Казах му, че не съм правила такова нещо, но че мога да опитам. А после той настоя да разгледа всичките ми талисмани и купи цели шест. Шест! Един за сладки сънища, един за весел дух, един да привлича птици — о, а последният колко го очарова, ако знаеш — почти все едно че самият той е птица. Но когато помолих да видя ръцете му, да настроя талисманите към него, ми каза, че били за подаръци. Рекох му, че може да прати получателите им при мен, да им настроя магиите, ако желаят, но поне засега никой не е дошъл. Все пак ще действат съвсем добре, нали аз съм ги правила. Обичам да си настройвам магиите обаче. В това е цялата разлика между талисман, направен механично, и изработен от майстор. А се смятам за майстор все пак, моля ви се!

Последните думи поднесе с нотка на смях в гласа в отговор на вдигнатите ми вежди. Засмяхме се и двамата, макар едва ли да имах правото да се чувствам толкова уютно с нея в този момент.

— Ти ме успокои — заявих. — Хеп е добро момче и вече не се нуждае много от помощта ми. Но все пак, боя се, че винаги си представям, че може да го сполети най-лошото.

Не ме пренебрегвай! — закани се Фенел. Скочи на масата. Джина го смъкна на пода. Той отново се метна в скута й. Тя го потупа разсеяно.

— Това е участта на всеки баща — увери ме Джина. — Или приятел. — На лицето й се изписа странно изражение. — Аз също не стоя над тези грижи. Дори когато изобщо не е моя работа. — Хвърли ми толкова откровено преценяващ поглед, че цялото ми спокойствие се изпари. — Ще говоря открито — предупреди ме тя.

— Моля — подканих я, но всяка кост в тялото ми искаше да не го прави.

— Ти си Осезаващ — заяви тя. Не беше обвинение. Беше по-скоро все едно коментира загрозяващо заболяване. — Аз доста пътувам покрай занаята си, може би повече, отколкото си пътувал ти през последните години. Настроението сред хората спрямо Осезаващите се е променило, Том. Станало е гадно навсякъде, където съм била напоследък. Не съм го видяла сама, но чух, че в един град във Фароу изложили на показ разчленените тела на Осезаващите, които убили, всеки къс в отделна клетка, за да не би да се съберат и да оживеят.

Запазих лицето си спокойно, но усетих, че лед пропълзява по гръбнака ми. Принц Предан. Отвлечен или избягал, но и в двата случая — уязвим. Извън защитните стени на Бъкип, там, където имаше хора, способни на такива чудовищни деяния, младият принц беше в опасност.

— Аз съм скитаща вещица — продължи тихо Джина. — Зная какво е да си родена с магия, която вече е в тебе. Не е нещо, което можеш да промениш, дори и да искаш. Нещо повече, знам какво е да имаш сестра, която е родена лишена от магията. Изглеждаше ми толкова свободна понякога. Можеше да погледне някой талисман, направен от баща ни, и за нея това бе само пръчки и мъниста. Никога не й нашепваше, нито я привличаше. Часовете, които прекарвах до баща ми, да се уча на уменията му, бяха часове, които тя прекарваше с майка ми в кухнята. Докато растяхме, завистта между нас беше двупосочна. Но все пак бяхме семейство и можехме да се научим на търпимост към различията си. — Тя се усмихна на спомените си, после поклати глава и лицето й стана мрачно. — Виж, навън, сред широкия свят, е друго. Хората може и да не ме заплашват, че ще ме изгорят или разкъсат, но съм виждала омраза и ревност в не едни очи. Хората или си мислят, че не е честно аз да притежавам нещо, което те никога няма да могат да имат, или се боят, че по някакъв начин ще използвам това, което имам, за да им навредя. Никога изобщо не помислят, че те самите имат свои дарби, които аз никога няма да овладея. Може да са груби с мен, да ме блъскат на улицата или да се опитват да ме прогонят от мястото ми на пазара, но няма да ме убият. Ти не можеш да разчиташ на това обаче. Най-малкото издаване може да доведе до смъртта ти. А ако някой предизвика гнева ти… Добре. Ставаш друг човек, общо взето. Признавам, че това малко ме безпокои, и затова, хм… за да се успокоя, ти направих нещо.

Преглътнах.

— О. Благодаря.

Не можах дори да намеря кураж да я попитам какво ми е направила. Пот течеше по гърба ми въпреки хладината в сумрачната стая. Тя не искаше да ме заплаши, но думите й ми напомниха колко съм уязвим пред нея. Обучението ми на професионален убиец се беше просмукало дълбоко, както открих. Убий я, съветваше ме онази част от мен. Тя знае тайната ти и това я превръща в заплаха. Убий я.