Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Наистина ли се бях страхувал, че при връщането ми в замъка всички моментално ще ме познаят? Истината беше, че никой изобщо не ме и забеляза. Само бегъл поглед към облеклото ми и наведените ми очи — и ме заличаваха от ума си. Вярно, че получавах по някой кос поглед от другите слуги, но повечето от тях бяха твърде заети със собствените си задачи. Неколцина ме поздравяваха припряно и приемах сърдечно поздравите им. Трябваше да си създам приятелства сред тях, защото в една голяма къща не става нищо, без слугите да го научат. Върнах блюдата в кухнята и излязох от замъка. Стражите ме пуснаха, без дума да ми кажат. Тръгнах по стръмния път надолу към града. Беше хубав ден и по пътя бе оживено. Лятото, изглежда, бе решило да се позадържи. Тръгнах след група дамски слугини, поели към града с кошници в ръце. Погледнаха ме веднъж-дваж нащрек, след което ме забравиха. През останалата част от пътя надолу слушах жадно клюките им, но в тях не долових нищо. Говореха си за празненствата, които щяха да придружат годежа на принца, и какво щели да носят господарките им. Кралицата и Сенч бяха успели по някакъв начин да прикрият отсъствието на принца.

В града бързо се оправих със задачите, дадени ми от лорд Златен, но ушите ми слухтяха за всяка дума, която можеше да е свързана с Предан. Намерих дюкяна на шивача без трудности. Както ми беше казал лорд Златен, знаех го отпреди, когато беше свещарницата на Моли. Беше странно да вляза там. Шивачът прие акредитива ми без колебание, но цъкна на заповедта на лорда да побърза с шиенето.

— Все пак, платил ми е доста добре, за да пожертвам една нощ спане. Дрехите ти ще са готови за утре.

От останалите му коментари разбрах, че лорд Златен е бил щедър с него и преди. Постоях мълчаливо на едно столче, докато ми взимаше мярка. Не ми задаваше никакви въпроси, тъй като лорд Златен бе уточнил в писмото си как иска да е облечен слугата му. Оставен бях да стоя мълчаливо и да се чудя дали все още мога да доловя миризмите на пчелен восък и ароматни билки, или се заблуждавам. Преди да напусна, го попитах дали знае за гледачки в Бъкип. Казах, че искам да попитам някоя дали новото ми положение предвещава добро за мен. Той поклати глава на безграмотното ми суеверие, но ми каза да попитам за гледачка близо до ковашката улица.

Това ме устройваше, тъй като следващата ми работа ме водеше към дюкяна на Крой. Когато стигнах там, се зачудих дали лорд Златен изобщо знае този дюкян, защото се оказа свраче гнездо от очукани оръжия и броня. Но собственикът отново прие без въпроси писмото на лорд Златен. Без да бързам, започнах да си търся меч, който да ме устрои. Исках просто, добре изработено оръжие, но, разбира се, такова щеше да си избере всеки истински охранител, тъй че при Крой такива бяха в оскъдица. След като се опита да ме заинтригува с няколко меча с изящни дръжки и калпави остриета, той вдигна ръце и ме остави да поровя из колекцията му. Направих го, но междувременно не спирах да дърдоря колко много се е променил Бъкип от последното ми идване тук. Не беше трудно да го накарам да се разприказва, а с това — да си развърже езика за знамения, поличби и онези, които се занимават с тях. Не беше нужно да споменавам Джина по име, за да чуя за нея. Накрая си избрах оръжие, наистина годно за закърнелите ми умения в боравенето с меч. Крой цъкна, като го видя:

— Господарят ти има пари за харчене, човече. Избери си нещо по-бляскаво, или с по-стилен ефес поне.

Поклатих глава.

— Не, не искам нещо, което да се закача в дрехите ми, когато стане по-напечено. Тоя ще взема. И един нож с него.

Ножът се намери бързо и излязох от дюкяна. Тръгнах през шумотевицата и прашния зной, присъщи за ковашката улица. Чуковете ехтяха като контрапункт на летния пек. Бях забравил колко постоянен е шумът на един град. Докато вървях, порових в паметта си да си спомня дали нещо, което съм казал на Джина, може да противоречи на променената ми наскоро биография. Накрая реших, че трябва да свърши работа. Ако нещо й прозвучеше нелогично, най-много да реши, че съм лъжец. Намръщих се при мисълта колко малко ме притеснява това.

Крой ми беше описал тъмнозелена табела с изрисувана на нея разтворена длан. Линиите на ръката бяха направени в червено, доста умело. От ниските стрехи на покрива подрънкваха и се завъртаха на слънчевата светлина няколко от талисманите й. За мое щастие, никой като че ли не беше срещу хищници. Трябваше ми малко време да отгатна предназначението им. „Добре дошъл“. Привличаха ме към къщата и входа. Изчаках малко, докато някой отвърне на почукването ми, а после горната половина на вратата се отвори и ме поздрави самата Джина.