Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

Изведнъж някой ме плесна по бузата. Обърнах се към нападателя си твърде изненадан, за да мога да се ядосам. Дворцов благородник, по-висок от мен, ме изгледа отгоре неодобрително. Думите му бяха резки:

— Явно си нов в Бъкип, глупако. Тук на слугите не е позволено да зяпат кралицата така нагло. Върви си върши работата. И помни къде ти е мястото след това, иначе скоро няма да имаш място, което да помниш.

Сведох поглед към пълния поднос в ръцете ми, мъчех се да се овладея. Изпълваше ме гняв. Знаех, че лицето ми е потъмняло от кръв. Нужна ми беше цялата воля, за да извърна очи и да се поклоня.

— Моля за извинение, сър. Ще запомня.

Надявах се да е приел приглушения ми глас за покорно примирение, а не за гняв. Стиснах здраво краищата на подноса и продължих по пътя си нагоре по стъпалата, докато той слизаше надолу, и не си позволих да погледна отново над балюстрадата, за да видя дали кралицата ми гледа как си отивам.

Слуга. Слуга. Аз съм верен, добре обучен слуга на своя господар. Току-що съм дошъл от провинцията, но имам добра препоръка, тъй че съм възпитан слуга, свикнал на дисциплина. Свикнал на унижение. А дали? Когато бях последвал лорд Златен в Бъкип, мечът на Искрен в простата ножница висеше на кръста ми. Със сигурност все някой бе забелязал това. Лицето ми и белезите по ръцете ми издаваха, че съм живял повече на открито, отколкото вътре. Ако исках да играя тази роля, то тя трябваше да е достоверна. Трябваше да е роля, която мога да понеса и която мога да играя убедително.

На вратата на лорд Златен почуках, спрях се вежливо да оставя време на господаря си и влязох. Шутът беше на прозореца и гледаше навън. Грижливо затворих вратата зад себе си, пуснах резето и поставих подноса на масата. Докато подреждах храната, заговорих зад гърба му.

— Аз съм Том Беджърлок, вашият слуга. Препоръчан ви бях като човек, образован над положението си от снизходителен господар, но държан повече заради меча му, отколкото заради обноските. Избрали сте ме, защото искате личен слуга, годен да бъде не само ваш камериер, но и телохранител. Чували сте, че изпадам в мрачни настроения и че понякога съм избухлив, но сте решили да ме изпробвате и да видите дали ще мога да ви служа добре. Аз съм… четиридесет и две годишен. Белезите, които нося, съм ги получил, докато съм бранел последния си господар от атака от страна на трима… не, шестима разбойници. Убил съм ги всичките. Не съм човек, който търпи провокации. Когато последният ми господар е умрял, ми е оставил малко състояние, което ми дава възможност да живея скромно. Но сега синът ми е станал на възраст и съм пожелал да го уредя за чирак в град Бъкип. Убедили сте ме да се върна на служба, за да покрия разходите си.

Лорд Златен се извърна от прозореца. Аристократичните му длани плеснаха, докато слушаше монолога ми. Когато приключих, кимна.

— Това ми харесва, Том Беджърлок. Какъв брилянтен ход за лорд Златен, да си има слуга, който дори е малко опасен да го държиш край себе си. Такава важност ще си придам, като се разчуе, че съм наел такъв човек! Ще се справиш, Том Беджърлок. Ще се справиш чудесно.

Приближи се до масата, а аз му издърпах стол. Настани се и погледна блюдата, които му бях подредил.

— Великолепно. Точно както ми допада. Том, поддържай тази форма и ще трябва да ти повиша заплатата. — Погледна ме. — Сядай да ядем.

Поклатих глава.

— Нека поупражнявам маниерите си, сър. Чай?

За миг Шутът се стъписа. После лорд Златен вдигна кърпичката си и изтри устни.

— Да, ако обичаш.

Налях му.

— Този твой син, Том. Не съм го срещал. Той е в Бъкип, нали?

— Казах му да ме последва тук, сър. — Изведнъж осъзнах, че не бях казал на Хеп много повече от това. Щеше да пристигне тук с едно уморено старо пони, теглещо раздрънкана двуколка с престарял вълк в нея. Не бях отишъл при племенницата на Джина да я помоля да го посрещне. А ако тя се възмутеше от наглото ми предложение Хеп да отиде там? Другият ми живот ме догони като връхлитаща вълна. Не бях обезпечил Хеп. Момчето не познаваше в град Бъкип никого, освен Славея, а аз дори не знаех дали в момента тя е в града. А и предвид обтегнатите ни отношения Хеп едва ли щеше да се обърне към нея за помощ.

Изведнъж осъзнах, че трябваше да потърся скитащата вещица и да се уверя, че момчето ми ще бъде прието там. Трябваше да оставя при нея писмо за Хеп. И трябваше веднага да се обърна към Сенч за обезпечаването му. Предвид онова, което вече знаех, работата приличаше на хладнокръвен пазарлък и сърцето ми се сви. Винаги можех да заема пари от Шута. Потръпнах от тази мисъл. Колко точно беше заплатата ми? Понечих да го попитам, но думите не можаха да се отлепят от езика ми.