Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Беджърлок! — възкликна тя, като ме видя, и ми стана приятно, че нито воинската ми опашка, нито новите ми дрехи й попречиха да ме познае. Моментално отвори долната половина на вратата. — Влизай! Добре дошъл в Бъкип. Ще ми позволиш ли да се отплатя за гостоприемството, което ти дължа? Хайде, влизай.

Малко неща има в живота, които да са толкова утешителни, като едно искрено, радушно посрещане. Тя ме хвана за ръка и ме въведе в хладния сумрак на дома си все едно, че бях очакван гост. Таванът бе нисък и обзавеждането — скромно. Имаше кръгла маса с подредени около нея няколко стола. По рафтовете лежаха подредени сечивата на занаята й и няколко покрити с плат талисмана. На масата имаше блюда с храна: бях прекъснал яденето й. Спрях притеснено.

— Не исках да се натрапвам.

— Ни най-малко. Сядай да хапнем заедно. — Настани се до масата, седнах и аз. — Е? Какво те води в Бъкип? — Бутна към мен едно блюдо с плодови сладкиши, пушена риба и сирене. Взех един сладкиш, колкото да си спечеля време да помисля. Нямаше как да не е забелязала, че съм в слугинско облекло, но остави на мен да й кажа какво означава това. Хареса ми.

— Наех се в Бъкип като слуга на лорд Златен. — Макар да знаех, че е лъжа, ми беше трудно да го изрека. Така и не бях съзнавал колко съм горд, преди да ми се наложи да играя този маскарад като слуга на Шута. — Тръгнах от дома и казах на Хеп да дойде при мен, когато може. Тогава не бях още сигурен за плановете си. Мисля, че когато дойде в града, може да потърси теб. Може ли да оставя вест за него, тъй че да го пратиш при мен?

Стегнах се да посрещна всички неизбежни въпроси. Защо така изведнъж съм се хванал на тази работа, защо просто не съм взел Хеп с мен, откъде познавам лорд Златен? Но вместо това очите й светнаха и тя възкликна:

— С най-голямо удоволствие! Но предлагам нещо по-просто. Като дойде Хеп, ще го задържа тук и ще известя в замъка. Имам една стаичка отзад, може да я използва; беше на племенника ми, преди да отрасне и да се ожени. Нека момчето да прекара ден-два в града. Стори ми се, че много му хареса на Пролетния панаир, а новите ти задължения едва ли ще ти оставят време да го разведеш из Бъкип.

— Знам, че ще му хареса много — отвърнах облекчен. Щеше да ми е много по-лесно да поддържам ролята си на слуга на лорд Златен, ако Хеп не се забърка в нея. — Надеждата ми е тук, в Бъкип, да спечеля пари да му платя за добро чирачество.

Виж го ти. Един голям жълто-кафяв котарак ми заяви това в същия момент, в който без усилие се качи на скута ми. Зяпнах го изумен. Никога животно не ми беше проговаряло толкова ясно чрез Осезанието, освен свързаните с мен.

Нито бях пренебрегван толкова безцеремонно от животно, току-що проговорило в ума ми. Котакът се изправи, със задните крака на скута ми, предните лапи на масата, и огледа храната. Пухкавата опашка замаха пред лицето ми.

— Фенел [4] Копър (англ.). — Б.пр. ! Засрами се! Престани. Ела тук. — Джина се пресегна да дръпне котака от скута ми. Междувременно подхвана отново разговора: — Да, Хеп ми каза за амбициите си. Чудесно е да види човек младеж с мечти и надежди.

— Добро момче е — съгласих се въодушевено. — И заслужава да получи добра възможност да усвои хубав занаят. Готов съм да направя всичко за него.

Фенел вече бе в скута на Джина и ме гледаше над масата. Тя ме харесва повече от теб. И си дръпна парче риба от ръба на блюдото й.

Всички котки ли говорят толкова невъзпитано на непознати? — укорих го.

Той се дръпна назад и главата му тупна в гърдите й. Жълтоокият му поглед беше застрашителен. Всички котки говорят както си щат. На когото си щат. Но само невъзпитан човек им отвръща. Да мълчиш. Казах ти. Тя ме харесва повече от теб. Изви глава и погледна Джина в лицето. Още риба?

— То е ясно — съгласи се тя. Помъчих се да си спомня какво точно й бях казал, докато гледах как дава на котарака парче риба. Знаех, че не е Осезаваща. Зачудих се дали котакът не ме лъже за всичките котки. Малко знаех за котките. Бърич никога не беше гледал котки в конюшните. Имахме си кучета плъхоядци за гадините.

Джина погрешно изтълкува мълчанието ми. Долових леко съчувствие в погледа й, когато добави:

— Все пак сигурно е тежко да оставиш дома си и да престанеш да си господар на себе си, за да дойдеш в града и да слугуваш, колкото и чудесен човек да е лорд Златен. Надявам се, че е толкова щедър в плащането ти, колкото когато слиза в града да пазарува.

Усмихнах се малко насила.