Робин Хобб - Шутът и убиецът - трилогия

— Нещо се умълча, Том Беджърлок — каза лорд Златен. — Когато синът ти все пак пристигне, очаквам да ми го представиш. Засега мисля да те пусна да прекараш сам тази сутрин. Почисти тук и обиколи да поопознаеш замъка и терените. — Погледна ме критично. — Донеси ми хартия, перо и мастило. Ще ти напиша акредитив до шивача Страндон. Очаквам да намериш дюкяна му много лесно. Знаеш го отпреди. Трябва да ти вземе мерки за още дрехи, някои ежедневни и някои за случаи, когато ще искам да изглеждаш добре. Щом ще си не само мой камериер, а и телохранител, мисля, че ще е редно да стоиш зад стола ми на официални вечери и да ме придружаваш при езда. И прескочи също до Крой. Има оръжеен щанд близо до ковашката улица. Виж му използваните мечове и си намери някое годно оръжие.

Кимнах на всяка от заповедите му. Отидох до малкото писалище в ъгъла и приготвих перо и мастило за господаря си. Зад мен Шутът заговори тихо:

— Майсторлъкът на Ход и мечът на Искрен вероятно се помнят прекалено добре тук, в замъка. Бих те посъветвал да прибереш меча в старата стая на Сенч в кулата.

Отвърнах, без да го поглеждам:

— Добре. И също така ще говоря с Майстор-оръжейника, ще го помоля да ми осигури партньор за упражнения. Ще му кажа, че уменията ми са малко закърнели и че трябва да потренирам. Кой беше партньорът на принц Предан по фехтовка?

Шутът разбра. Винаги разбираше такива неща. Заговори, докато нагласявах стола му зад писалището.

— Кресуел беше учителят му, но най-често партнираше с една млада жена, Делерий. Но няма да е много редно да питаш за нея по име… хм. Кажи му, че би искал да работиш с някой, който се бие с два меча, да подобриш уменията си в отбрана. Мисля, че това е нейната специалност.

— Добре. Благодаря.

Изтекоха няколко мига, докато перото му драскаше енергично по хартията. Веднъж-дваж той вдигна очи и ме погледна замислено, което ме притесни. Отидох до прозореца и погледнах навън. Беше чудесен ден. Съжалих, че не можех да го посветя единствено на себе си. Замириса ми на стопен восък, обърнах се и видях, че лорд Златен поставя печата си на писмата. Остави восъка да поизстине малко и ми ги подаде.

— Заминавай при шивача и търговеца на оръжие. Колкото до мен, мисля да се поразходя малко из градините, а след това съм поканен в гостната на кралицата за…

— Видях я. Кетрикен. — Преглътнах горчивия си смях. — Толкова отдавна изглежда: как събуждаме каменните дракони и всичко останало. А после се случва нещо и все едно е било вчера. Последния път, когато видях Кетрикен, беше възседнала Искрен-Дракона и се сбогува с нас. Сега, днес, я видях пак и всичко изведнъж се върна, толкова реално. А тя управлява тук като кралица вече над десетилетие. И какво? Отдръпнах се от всичко това, за да се изцеря и защото си мислех, че не мога повече да съм част от него. Сега се връщам, оглеждам се и си мисля, ето, пропуснал съм собствения си живот. Докато съм бил сам и далече, той е продължавал тук, без мен, и съм обречен завинаги да бъда чужденец в собствения си дом.

— Съжаленията са безполезни — отвърна Шутът. — Единственото, което можеш да направиш, е да започнеш оттам, където си. А кой знае? Може онова, което връщаш от самоналоженото си изгнание, да се окаже точно каквото е нужно.

— А времето отминава, докато си говорим.

— Съвсем вярно — отвърна лорд Златен. И посочи към гардероба си. — Палтото ми, Беджърлок. Зеленото.

Отворих крилата на гардероба и извадих поисканото облекло измежду множеството му събратя, после затворих вратите, доколкото можах — гардеробът беше натъпкан до пръсване. Поднесох му палтото така, както често бях виждал да го прави Чарим за Искрен, и му помогнах да го облече. Той ми протегна китките си, оправих маншетите и пригладих пешовете. В очите му пробяга веселие.

— Много добре, Беджърлок — промърмори господарят ми, тръгна пред мен до вратата, спря и изчака да му я отворя.

След като той излезе, пуснах резето и бързо довърших изстиващата закуска. Струпах отново блюдата на подноса. Надникнах от входа към личната стая на Шута. После запалих свещ, влязох в стаичката си и затворих плътно вратата. Без свещта тъмнината вътре щеше да е непрогледна. Отне ми няколко мига, докато напипам резето да я заключа, а после — два опита, преди да натисна подходящото място на стената. Въпреки недоволството на схванатите ми крака отнесох меча на Искрен по многото стъпала в кулата на Сенч и го подпрях в ъгъла до лавицата над камината.

Върнах се в стаята на Шута и почистих масата. Когато се погледнах в огледалото, с нещата от закуската в ръце, видях слуга от Бъкип. Въздъхнах тихо, напомних си да държа очите си наведени и излязох.