Кристофър Прийст - Престиж

Известно време не чувах какво ми казва, неспособен да мисля хладнокръвно или разумно. През по-голямата част от това време тя ридаеше и ме умоляваше да я изслушам.

Изминаха три-четири часа във все същия тревожен и безрезултатен начин, докато най-сетне не достигнахме точката на емоционалното изтощение. Безизходното положение, в което бяхме попаднали, се бе проточило в ранните часове на сутринта и нуждата от сън бе надвиснала тежко и над двама ни. Изгасихме светлината и легнахме един до друг. Навиците ни все още не бяха разрушени от ужасното разкритие.

Лежах буден в тъмното и се чудех как да се справя със ситуацията, но мислите ми все така се въртяха объркано в кръг. Сетне, от мрака до мен, я чух да казва тихо, настоятелно:

— Не разбираш ли, че ако все още шпионирах за Рупърт Анджиър, нямаше да ти го кажа? Да, бях с него, но ме отегчаваше. Освен това си имаше вземане-даване с друга жена и това донякъде ме дразнеше. През цялото време кроеше планове как да те нападне. Имах нужда от промяна и сама му дадох идеята. Но когато се запознах с теб… е, почувствах се различно. Толкова се различаваш от Рупърт, във всичко. Знаеш какво се случи помежду ни и че беше истинско, нали? Рупърт си мисли, че шпионирам за него, но сигурно вече е разбрал, че няма да научи нищо от мен. Искам да престана да бъда твоя асистентка, защото докато съм там горе по време на представлението, Рупърт очаква от мен да направя онова, което той желае. Просто искам да оставя всичко това зад гърба си, да живея в този апартамент, да бъда с теб, Алфред. Знаеш ли… мисля, че те обичам…

И така нататък, говорихме дълго в нощта.

На сутринта, в сивата и потискаща светлина на дъждовното утро, й казах:

— Реших как да постъпя. Защо не отнесеш съобщение на Анджиър? Ще ти кажа какво точно, а ти ще му го предадеш и ще заявиш, че това е тайната, която търси. Можеш да му кажеш каквото пожелаеш, за да го накараш да повярва, че си откраднала тайната от мен, както и че това е главната информация, от която има нужда. След това, когато се завърнеш и се закълнеш, че никога повече няма да имаш нещо общо с Анджиър, и ако, само ако, ме накараш да ти повярвам, ще започнем отново живота си заедно. Съгласна ли си?

— Ще го направя днес — закле се тя. — Искам да го изключа от живота си завинаги!

— Първо трябва да мина през работилницата. Искам да преценя какво мога да разкрия на Анджиър.

Без повече обяснения я оставих в апартамента и взех омнибуса до Елгин Авеню. Седях мълчаливо на горната платформа, пушех лулата си и се чудех дали наистина не бях оглупял от любов, готов да захвърля всичко.

Когато пристигнах в работилницата, обсъдихме надълго проблема. Макар тази криза да беше потенциално опасна, през годините Договорът вече беше преминал през няколко такива, и ми се струваше, че и сега не сме изправени пред по-голям или по-различен проблем. Не беше лесно, но в крайна сметка Договорът остана ненарушен и по-силен от всякога. И наистина, в светлината на това свидетелство за подсилената ми вяра в Договора, мога да заявя, че именно аз останах в работилницата и се върнах в апартамента.

Там продиктувах на Олив какво да напише на лист хартия, с нейния почерк. Записа го, изнервена, но решена да стори необходимото. Съобщението целеше да изпрати Анджиър по лъжлива следа, така че се налагаше да бъде не само правдоподобно, но и нещо, за което не би се досетил сам.

Напусна Хорнзи в 2,25 ч. следобед и не се върна в апартамента чак до 11,00 ч. вечерта.

— Направих го! — каза тя. — Разполага с информацията, която му предадох. Напълно възможно е никога повече да не го срещна и със сигурност никога повече в живота си няма да кажа добра дума за него.

Никога не попитах какво се е случило в осемте и половина часа на отсъствието й и защо й бе отнело толкова дълго, за да занесе съобщението. Обяснението, което ми даде, сигурно беше истина, защото беше най-простото: закъснението й се дължеше на такива невинни причини като дългото пътуване с обществения транспорт из Лондон и това, че не беше намерила веднага Анджиър, който изнасял представление в другия край на града. Но през онази дълга вечер в главата ми се въртяха мрачни фантазии за това как двойната агентка, която бях настроил срещу първия й господар, се връща пак при него, и или никога вече няма да я видя, или ще се яви при мен с нова подмолна мисия, възложена й от него.

Всичко това обаче се случи в края на 1898 година, а пиша тези думи в знаменателния месец януари, 1901 година. (Събитията в света около мен отекват в ушите ми. През вчерашния ден Нейно Величество Кралицата най-сетне бе погребана и страната излиза от траурния период.) Олив се върна при мен преди повече от две години, вярна на думата си, и остава с мен, вярна на желанията ми. Кариерата ми върви гладко, позицията ми в света на илюзиите е непоклатима, семейството ми се увеличава, богатството ми е сигурно. За пореден път управлявам две мирни домакинства. Рупърт Анджиър не ме е атакувал, откакто Олив му предаде фалшивата информация. Всичко около мен е спокойно и след бурните години най-после успях да уредя живота си.