Кристофър Прийст - Престиж

Апаратът за НОВИЯ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК е проектиран така, че да им напомни за тези злощастни истории. Снабден е с безброй електрически крушки, някои от които започват да греят още докато говоря. От едната страна се вижда голяма стъклена сфера, в чиято вътрешност вълнуващо припукват и съскат ярки електрически дъги. Главната част на апарата, както предполага публиката, е дълга дървена пейка, разположена на метър от пода на сцената. Виждат всичко през нея, около нея, под нея. В единия край, до осветената от волтови дъги стъклена камера, е платформата, опасана със свободно висящи и опасно оголени проводници. Над нея има балдахин, от който висят много електрически крушки. От другата страна се намира по-малък конус, декориран със спирала от по-малки крушки. Този конус е монтиран на карданно съединение, което позволява насочването му в различни посоки. По цялата предна част има малки ниши и рафтове, където очакват оголени клеми. Всичко това излъчва висок, бучащ звук, сякаш във вътрешността му е скрита неимоверна енергия.

Разяснявам на публиката, че бих поканил доброволци, които да огледат с очите си устройството, ако не беше голямата заплаха за личната им безопасност. Намеквам за по-ранни злополуки. Вместо това, казвам аз, съм разработил няколко прости демонстрации на силата, заключена в машината. Позволявам на малко магнезиева прах да падне върху два оголени контакта, а ярката бяла светкавица ослепява зрителите от първите редове! Докато облакът от пушек се вдига нагоре, пускам лист хартия върху друга полуразкрита част на апарата. Листът незабавно избухва в пламъци и димът също се издига към сервизната галерия на тавана. Бученето става все по-заплашително. Машината изглежда като жива, едва удържаща страховитата си енергия.

В лявата част на сцената се появява асистентката ми, бутаща шкаф на колелца. Направен е от тежко дърво, но тъй като е на колела, тя може да го завърти във всички посоки, за да го огледа публиката. След това спуска предната част и страничните панели, за да покаже, че е празен.

Обръщам се с тъжно изражение към публиката и давам сигнал на момичето, а то ми донася две големи тъмнокафяви ръкавици, изработени така, че да изглеждат като от кожен материал. След като съм ги нахлузил на ръцете си, ме отвежда до апарата, за да застана зад него. Зрителите все още виждат част от тялото ми и са убедени, че няма скрити огледала или паравани. Спускам двете си облечени в ръкавици ръце към платформата, но едновременно с това звукът от електрическо напрежение рязко се усилва и възниква нов ярък електрически разряд. Отстъпвам назад, сякаш съм бил поразен.

Момичето се отдръпва от машината, леко смутено. Прекъсвам въведението и я умолявам да напусне сцената заради собствената си безопасност. Отначало тя отказва, но след това с радост се скрива зад кулисите.

Посягам към насочващия се конус, хващам го предпазливо с облечените ми в дебела кожа ръце и го премествам внимателно, докато върхът му не се насочи право в шкафа.

Илюзията наближава връхната си точка. Откъм оркестъра в ниското под сцената се разнася барабанен бой. Още веднъж поставям ръце на платформата и по магически път всички крушки засияват ярко. Заплашителното бучене се усилва. В началото сядам на платформата и се завъртам така, че краката ми остават протегнати навън, а после се отпускам и лягам напълно, обграден от доказателствата за разрушителна електрическа енергия навсякъде около мен.

Вдигам ръце и махам първо едната, а после другата ръкавица. Ръцете ми се отпускат през ръба под нивото на платформата. Едната от тях, тази в полезрението на публиката, докосва небрежно контакта, върху който по-рано се е възпламенил хартиеният лист.

Блясва ярка, ослепителна светлина и всички крушки по апарата изгасват в пълен мрак.

В същия миг… аз изчезвам от платформата.

Шкафът се разтваря с трясък и всички ме виждат, свит във вътрешността му.

Превъртам се бавно извън него и рухвам на пода, окъпан в светлините на сцената. Постепенно идвам на себе си. Изправям се. Премигвам в ярките светлини. Обръщам се с лице към публиката. Поглеждам платформата, посочвам къде съм бил, обръщам се към шкафа точно зад мен и посочвам къде съм пристигнал.

Правя своя поклон.

Публиката е станала свидетел на магическото ми преобразяване. Пред очите им съм бил катапултиран от силата на електричеството от единия край на сцената до другия. Три метра празно пространство. Шест метра, девет метра, в зависимост от размера на театъра.