Кристофър Прийст - Престиж

Не всички са подходящи за работата на асистентка. Такава млада жена трябва да притежава определени физически качества. Разбира се, трябва да е млада и ако не е надарена с естествена красота, трябва да се отличава с приятни черти, които да бъдат разкрасени. В добавка към това трябва да има стройно, гъвкаво и силно тяло. Трябва да е готова да стои, прикляка, коленичи или ляга в тесни пространства, понякога по цели минути да стои неподвижна, а щом бъде освободена от ограниченията, да изглежда съвършено спокойна и незасегната от прекараното по този начин време. Преди всичко обаче трябва да има добрата воля да издържи на необичайните желания и странни изисквания от страна на работодателя й, преследващ своите илюзии.

Интервюто на Олив Уенскъм се проведе, където и всички останали, в работилницата ми на Елгин Авеню. Тук, в разтворените шкафове, огледалните кубове и скритите зад завеси ниши, стояха разголени много от второстепенните тайни в работата ми. Въпреки че никога не си поставях за цел да показвам на хората, които работеха за мен, как точно се получава номерът, освен, разбира се, ако това знание не бе решаващо за тяхната роля, исках да са наясно, че всеки трик си има рационално обяснение и че знам много добре какво правя. Някои сценични илюзии, и такива от репертоара ми, използваха ножове или мечове, дори огнестрелни оръжия, и от местата на зрителите в залата изглеждаха опасни. Специално НОВИЯТ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК, с неговите експлозивни електрически реакции и задушлив дим от припукващите въглеродни електроди редовно изкарва акъла на първите шест реда по време на всяко едно представление! Но не желаех никой от екипа да се чувства изложен на опасност. Единствената илюзия, чиято тайна опазвах ревностно, беше именно НОВИЯТ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК и начинът й на постигане бе скрит дори от младата жена, която споделяше сцената с мен до самия момент, в който започваше номерът.

От всичко това навярно става ясно, че не работя напълно сам, какъвто е случаят с всеки модерен илюзионист. В допълнение към асистентите ми на сцената за мен работеше Томас Елборн, моят незаменим ingenieur, заедно с двама от собствените му млади майстори, помагащи при изработката и поддръжката на реквизита. Томас бе под крилото ми почти от самото начало. Преди това беше работил в „Египетската зала“ заедно с Маскълин.

(Томас Елборн бе запознат с най-ревностно опазваната ми тайна; налагаше се. Но му имах доверие. Казвам го по толкова прост начин, за да предам вярата си в него. Томас беше работил с фокусници през целия си живот и вече нищо не го изненадваше. Всичко, което знам за магията, съм научил от него по един или друг начин. И все пак никога, през цялото прекарано с него време — той се оттегли в пенсия преди няколко години — не ми е разкривал напълно тайната на друг илюзионист — нито на мен, нито на някой друг. Да поставям под въпрос това доверие, означаваше да се усъмня в собствения си здрав разум. Томас беше лондончанин от Тотнам, женен, без деца. Беше доста по-възрастен от мен, но така и не разбрах с колко точно. По времето, когато Олив Уенскъм започна да работи за мен, допускам, че е бил в средата или края на шейсетте си години.)

Реших да наема Олив Уенскъм почти незабавно щом се появи. Не беше нито висока, нито едра и имаше привлекателно, стройно тяло. Когато ходеше или стоеше, държеше главата си изправена, а лицето й имаше изразителни черти. По рождение беше американка и говореше с акцент, който каза, че е от Източното крайбрежие, но беше живяла и работила в Лондон в продължение на няколко години. Представих я колкото е възможно по-неофициално на Томас Елборн и Джорджина Харис, след което попитах дали носи някакви препоръки. По правило придавах на препоръките голямо значение, когато подбирах кандидатките, защото препоръката от илюзионист, с чиято работа съм запознат, почти със сигурност щеше да подсигури работата на бъдещата ми асистентка. Олив носеше две. Едната препоръка беше от фокусник, работещ в курортните градове Съсекс и Хампшир, чието име не ми говореше нищо, но другата беше от Жозеф Буатие де Колта, един от най-великите живи изпълнители. Признавам, че бях впечатлен. Тихомълком предадох на Томас Елборн писмото от Де Колта и зачаках промяната в изражението му

— Колко време работихте за мосю Де Колта? — попитах я.

— Само пет месеца — отвърна тя. — Бях наета за негово турне из Европа. В края му ме освободи.

— Разбирам.

След това наемането й беше въпрос на формалност, но дори и така чувствах, че се налага да я подложа на обичайните изпитания. Присъствието на Джорджина се дължеше именно на тази необходимост, защото не беше правилно да искам от кандидатките, дори от опитните като Олив Уенскъм, да демонстрират способностите си без присъствието на придружител.