Кристофър Прийст - Престиж

Ще опиша най-старата, следователно — най-проста версия на номера, когато все още използвах затворени шкафове. По онова време наричах илюзията ПРЕНЕСЕНИЯ ЧОВЕК.

Тогава, както и сега, представлението ми достигаше връхната си точка с тази илюзия и оттогава са се променили единствено някои подробности. Затова ще я опиша по такъв начин, сякаш ранната версия все още се използва в настоящите ми изпълнения.

Двата шкафа се изнасят на сцената от сценични работници, асистенти или в някои случаи от доброволци сред публиката и показвам на зрителите, че са празни. На доброволците е позволено да влязат в тях, да отворят не само вратичките, но и задните стени, които са на панти, както и да надникнат в пространството между колелцата отдолу. Шкафовете се разполагат на съответните места и се затварят.

След кратък, шеговит преамбюл (произнесен с френския ми акцент) за хубавата страна на това да бъдеш на две места едновременно, отивам до по-близкия шкаф, първия, и отварям вратичката.

Разбира се, той все още е празен. Взимам голяма, ярко оцветена надуваема топка от масата с останалия реквизит и я тупкам няколко пъти, за да покажа колко бързо отскача. Влизам в първия шкаф, като засега оставям вратичката отворена.

Протягам се през вратичката и тупкам силно топката по посока на втория шкаф.

От вътрешността на първия затръшвам вратичката.

От вътрешността на втория разтварям вратичката и пристъпвам навън. Улавям тупкащата към мен топка.

С озоваването на топката в ръцете ми първият шкаф се разпада, а вратичката и трите му стени се разгъват навън драматично, за да се види, че вътрешността му е напълно празна.

Без да пускам топката, пристъпвам в светлините на сцената и приемам аплодисментите.

Нека разкажа накратко как протекоха животът и кариерата ми до последните години на века.

На 18 години вече бях напуснал дома и работех из увеселителните театри като фокусник на свободна практика. Разбира се, дори с помощта на мистър Маскълин ангажименти се намираха трудно, така че нито се прославих, нито забогатях, нито успях да си заслужа място сред имената на плакатите в продължение на няколко години. Голяма част от работата ми на сцената се състоеше в асистиране на други фокусници в техните представления и доста дълго изкарвах прехраната си, изработвайки шкафове и друг фокуснически реквизит. Придобитите от баща ми умения на дърводелец се оказаха много полезни. Изградих си репутация на изобретател и ingenieur [5] Инженер (фр.) — Б. пр. на сценични илюзии, на когото можеше да се разчита.

През 1879 година почина майка ми, а година по-късно и баща ми.

Към края на 80-те, все още в началото на трийсетте си години, разработих свое собствено соло представление и възприех артистичния псевдоним Le Professeur de Magie. Изпълнявах редовно ПРЕНЕСЕНИЯ ЧОВЕК в различните му ранни форми.

Макар че илюзията работеше безпроблемно, дълго време оставах неудовлетворен от сценичните ефекти. Не ме напускаше усещането, че затворените шкафове не са достатъчно мистериозни, за да внушат на публиката по-силно усещане за опасност и непостижимост. В контекста на сценичната магия такива шкафове са често срещани. Постепенно намерих начини да усложня илюзията; първо посредством сандъци, които изглеждаха прекалено малки, за да ме поберат, по-късно с маси с тайни странични крила и накрая, в дръзка демонстрация на магия „на открито“, посрещната изключително ентусиазирано в средите на фокусниците по онова време, използвах равни пейки, върху които тялото ми се виждаше от всички в публиката до самия момент на трансформацията.

През 1892 година ми хрумна идеята, която търсех. Случи се по косвен път и на посятото семе му трябваше дълго време, за да покълне.

През февруари същата година произхождащият от Балканите изобретател на име Никола Тесла дойде в Лондон, за да рекламира някои нови резултати, постигнати от него в областта на електричеството. Хърватин от сръбски произход с, както се твърдеше, напълно неразбираем чуждестранен акцент, Тесла щеше да изнесе пред научната общност поредица от лекции по специалността си. Подобни събития се случват относително често в Лондон и обикновено не им обръщам внимание. В този случай обаче се оказа, че мистър Тесла е силно полемизирана фигура в САЩ и участва в научни спорове, свързани с природата и приложението на електричеството, което бързо му беше осигурило засиленото внимание на вестниците. Тъкмо от тези статии извлякох идеите си.