Кристофър Прийст - Престиж

Бях напълно неподготвен за тази гледка, очаквайки някакъв вид магически шкаф горе-долу със същия размер като този, който аз използвах. Апаратът на Анджиър бе толкова голям, че никъде на сцената не оставаше място за втори шкаф, в който да се скрие.

Умът ми на фокусник препусна, опитвайки да предвиди как ще се развие илюзията, как би се различавала от моята собствена и къде ли се криеше тайната. Първо впечатление — изненада пред гигантските размери на машината. Второ впечатление — забележително делнично изглеждащата външност на апарата. Като се изключеше въртящият се цилиндър над върха на триножника, липсваха ярки цветове, отвличащи вниманието светлини или нарочно черни места. По-голямата част от устройството изглежда беше изработена от нелакирано дърво или неполиран метал. Имаше кабели и жици, водещи в няколко посоки. Трето впечатление — никакъв намек за онова, което ще се случи. Нямах представа на какво трябваше да прилича апаратът. Магическият реквизит често използва познати форми, за да заблуди публиката. Например може да прилича на обикновена маса, на стълба, на моряшки сандък; но оборудването на Анджиър не търсеше прилика с нищо познато.

Анджиър започна изпълнението на номера.

На сцената като че ли нямаше огледала. Всяка част на апарата се виждаше директно и докато Анджиър правеше своята подготовка, се движеше из сцената, влизаше през процепите, минаваше бързо зад прътите, винаги на открито, никога на едно и също място за дълго време. Наблюдавах краката му — те често са онази част от анатомията на фокусника, която не бива да се изпуска от поглед, когато се движи около и най-вече зад реквизита (необяснимо раздвижване може да укаже наличието на огледало или някакво друго устройство), но Анджиър крачеше спокойно и напълно нормално. Като че ли нямаше скрити проходи, които би могъл да използва. Сцената бе покрита с голям, непрекъснат гумен лист, затрудняващ допълнително достъпа до пространството отдолу.

Но най-любопитното от всичко беше, че в илюзията нямаше ясно различим смисъл. Магическите устройства често са предназначени за подготвяне или заблуда на очакванията на зрителя. Имаме кутията, която очевидно е прекалено малка, за да побере човек (и все пак ще се окаже, че е напълно възможно), или стоманеното платно, през което нищо не може да премине, или заключения сандък, откъдето бягството би било невъзможно. Във всеки един случай илюзионистът си служи с предположенията, които са направили зрителите от гледката пред себе си. Оборудването на Анджиър не приличаше на нищо, което бях виждал дотогава, и беше невъзможно да се предположи само от един бегъл поглед за какво е предназначено.

Междувременно Анджиър крачеше наляво-надясно по сцената и не спираше да говори за мистериите на науката и живота.

След това се върна в средата и се обърна с лице към нас:

— Добри ми джентълмени, дами, мога ли да помоля някой от вас да изпълни ролята на доброволец? Не е необходимо да се тревожите какво ще се случи. Имам нужда от вас просто за да бъдете мои свидетели.

Стоеше в блясъка на прожекторите, леко наведен и подканяше членовете на публиката от първите редове на плюшените седалки. Потиснах внезапното си желание да се втурна напред и да предложа услугите си, за да огледам по-отблизо машината, но знаех, че ако го сторя, Анджиър моментално ще ме разпознае и вероятно щеше да прекрати представлението незабавно.

След обичайното нервно колебание един мъж се изправи и се качи на сцената по страничната рампа. Докато го правеше, отнякъде се появи един от помощниците на Анджиър, с поднос, отрупан с няколко предмета, чието предназначение съвсем скоро стана ясно, тъй като с всеки един от тях можеше да се маркира с цел по-късна идентификация. Имаше две-три мастилници с различен цвят; купа с брашно; тебешири, парчета въглен за рисуване. Анджиър подкани доброволеца да избере някой от тези предмети и когато мъжът се спря на купата с брашно, Анджиър му обърна гръб и го подкани да го изсипе по сакото му. Мъжът го стори сред бял облак, който се издигна зрелищно над сцената в светлините на прожекторите.

Анджиър отново се обърна с лице към публиката и помоли доброволеца да избере мастилница. Мъжът избра тази с червеното мастило. Анджиър поднесе покритите си с брашно ръце, за да го полеят с него.

Така маркиран, Анджиър помоли мъжа да заеме мястото си. Прожекторите помръкнаха с изключение на един-единствен ярък лъч.

Разнесе се неестествен, пращящ звук, сякаш се разкъсваше самият въздух, и за мое изумление от лъскавата сфера изскочи и отлетя встрани синьо-бяла мълния. Тя се местеше ужасяващо бързо и напълно произволно във вътрешността на пространството зад външния кръг от метални пръти, откъдето в същия момент преминаваше Анджиър. Мълнията припукваше и съскаше така, сякаш притежаваше свой собствен злокобен живот.