Кристофър Прийст - Престиж

Пиша още веднъж, този път с неохота, през 1903 година. Смятах да оставя бележника си затворен завинаги, но обстоятелствата се обърнаха срещу мен.

Рупърт Анджиър почина внезапно. Беше на четиридесет и шест години, само с година по-млад от мен. Смъртта му, според статията в Таймс, е била причинена от усложнения след нараняване по време на сценична илюзия в един театър в Съфък.

Прочетох дума по дума статията, както и една още по-кратка, публикувана в Морнинг Пост, за някаква допълнителна информация, която най-после бих могъл да открия за него, но нямаше почти нищо ново.

Отдавна подозирах, че е болен. Последния път, когато го видях, имаше нездрав вид и допуснах, че страда от някаква сериозна хронична болест.

Мога да обобщя публикуваните некролози, които държа пред мен, докато пиша. Беше роден в Дарбишър през 1857 година, но се беше заселил в Лондон на младини. Дълги години беше работил като илюзионист и фокусник, и имаше значителен успех. Изнасяше представления из Британските острови и Европа, с три турнета в Новия свят, последното — в началото на тази година. Приписваше му се изобретяването на няколко важни сценични илюзии, и по-специално една, наречена ЯРКА УТРИН (при която асистентката му излизаше от привидно плътно затворен съд пред очите на публиката), имитирана от доста хора след него. Наскоро бе разработил успешна илюзия, наречена В МИГ, която беше изпълнявал по времето на фаталния инцидент. Майстор на ловките трикове, Анджиър беше популярен изпълнител, търсен за неголеми или частни събирания. Беше женен, имаше син и две дъщери и до края бе живял със семейството си в района на Хайгейт в Лондон. До инцидента, предизвикал смъртта му, изнасяше редовно представления.

Не пиша c удоволствие за смъртта на Анджиър. Тя е трагичната връхна точка на поредицата от събития, разиграли се в продължение на повече от две години. Изпитвах нежелание да ги записвам, защото — и го отбелязвам със съжаление — заплашваха да подновят неприятните отношения помежду ни.

Както отбелязах по-рано, бях достигнал задоволително равновесие и стабилност в живота и кариерата си. Чувствах и вярвах искрено, че ако Анджиър предприеме каквато и да е атака или отмъщение срещу мен, просто ще свия рамене. И наистина, имах причини да вярвам, че следата от фалшиви улики, подсказана му от бележката на Олив, ще раздели пътищата ни завинаги. Целта й бе да го отклони от пътя, да го отпрати в търсене на тайна, която не съществува.

Фактът, че изчезна от погледа ми за повече от две години, намекваше, че подлъгващата ми маневра е успяла.

Скоро след като завърших първата част на този разказ, прочетох в едно списание за представление, провеждащо се във „Финсбъри Парк Емпайър“. Сред участниците беше Рупърт Анджиър и по всичко личеше, че е доста надолу в списъка. Статията го споменаваше само между другото с думите: „Добре е да се отбележи, че талантът му си остава непомръкнал“. Което само по себе си намекваше, че кариерата му е в застой.

Два-три месеца по-късно всичко се беше променило. Едно от специализираните списания за магия публикува голямо интервю с него, придружено с негова снимка. Един от всекидневниците пишеше в редакторската си колонка за „възраждането на изкуството на илюзионизма“, посочвайки, че в мюзикхоловете се забелязва небивал интерес към фокусниците и имената им за пореден път са сред първите по афишите. Споменаваха Рупърт Анджиър, макар и сред още неколцина други.

По-късно, заради обичайното забавяне в тази област, едно специализирано списание публикува подробна статия за Анджиър. Описваше тогавашното му представление като нов триумф в изкуството на откритата магия. Специално внимание се отделяше на новия му номер, наречен В МИГ, и спечелил похвалите на критиката. Твърдеше се, че поставя нови стандарти за техническо постижение и че ако мистър Анджиър не избере сам да разкрие тайната на механизма му, слабо вероятно е някой друг илюзионист да успее да го възпроизведе, поне в близко бъдеще. Същата статия споменаваше, че В МИГ значително развива „предишните опити“ в областта на илюзиите, включващи преместване в пространството, и снизходително се споменаваше не само НОВИЯ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК, но и моето име.

Опитах, наистина опитах да не обръщам внимание на тази дразнеща статия, но тя беше само първата от много други. Нямаше никакво съмнение, че Рупърт Анджиър е на върха на нашата професия.