Кристофър Прийст - Престиж

Изпитвах ободряващото чувство, че мога и трябва да го разоблича като шарлатанин, преди да е успял да нанесе още вреда. Изкушавах се да се изправя срещу него още на място, но бях малко слисан от уверения начин, по който бе изпълнил илюзиите си. Докато той и асистентката му прибираха реквизита, разговарях накратко с младежа с рошавия перчем и получих визитката на спиритиста.

Ето така научих името и подхода на човека, който щеше да ме преследва в професионалната ми кариера:

Рупърт Анджиър

Ясновидец, Медиум, Спиритист

При съблюдаване на най-строга конфиденциалност

Идмистън Вилас № 45, Северен Лондон

Бях млад, неопитен и следвах нещо, което разглеждах като висши принципи, което, за мое разочарование доста по-късно, не ми позволи да разпозная собственото си лицемерие. Впуснах се по следите на мистър Анджиър с намерение да разоблича измамите му. Съвсем скоро посредством методи, които не е необходимо да излагам тук, успях да установя къде и кога ще се състои следващият му сеанс.

Срещата за пореден път се провеждаше в частна къща в предградията на Лондон, но този път връзката ми със семейството (покрусено от внезапната смърт на майката) бе изцяло изфабрикувана. Успях да подсигуря присъствието си, представяйки се в дома им предния ден с твърдението, че съм съдружник на Анджиър и че самият „медиум“ е поискал да присъствам. Погълнати от очевидната си скръб, останалите членове на семейството изглежда нямаха нищо против.

На следващия ден се погрижих да се появя пред къщата доста преди уговорката и по този начин успях да потвърдя, че ранното пристигане на Анджиър в дома на леля ми не е било случайност, а в действителност необходима част от подготовката. Незабелязано проследих как той и асистентите му разтовариха екипировката си от каруцата и я внесоха в къщата. Когато най-сетне, час по-късно и около уговореното време, се представих в дома, помещението вече бе подготвено и потънало в полумрак.

Сеансът, както и преди, започна с трика на преобърнатата маса и късметът ми позволи да се озова в неизбежна близост до Анджиър, докато той се канеше да започне.

— Не ви ли познавам отнякъде, сър? — попита тихо и обвинително той.

— Не мисля — казах аз, опитвайки да не изглеждам подозрително.

— Имате навика да присъствате на такива събития?

— Не по-често от вас, сър — отвърнах толкова язвително, колкото можех.

Той ме погледна изпитателно, но тъй като всички го чакаха, не му оставаше нищо друго, освен да започне. Мисля, че от този момент нататък бе сигурен, че съм там, за да го разоблича, но ще призная с готовност, че изнесе представлението си със съвсем същото сценично умение, каквото бе демонстрирал и предния път.

Изчаквах своя миг. Нямаше смисъл да разкривам тайната на масата, но когато започна с проявите от вътрешността на шкафа, бях изкушен да прекося мълниеносно разстоянието до него и да разтворя вратичката със замах. Без съмнение тогава всички щяхме да видим, че ръцете му са освободени от въжетата, които се предполагаше, че трябва да го ограничават, тромпетът щеше да се окаже допрян до устните му, а кастанетите — щракащи между пръстите му. Въздържах се. Отсъдих, че ще е най-добре да изчакам момента, когато емоционалното напрежение е във връхната си точка, докато мнимите съобщения от духовете прелитаха напред-назад. Анджиър изпълняваше този трик с малки листчета хартия, смачкани на топки. Роднините предварително бяха написали на тези хартийки имена, предмети, семейни тайни и други подобни, а Анджиър се преструваше, че разчита съобщенията от „духовете“, като притискаше топчетата хартия към челото си.

Едва бе започнал, когато настъпи моментът да се възползвам от шанса си. Направих крачка встрани от масата, като разкъсах веригата от ръце, които трябваше да поддържат телепатичното поле, и рязко смъкнах завесата от най-близкия прозорец. Дневната светлина нахлу в стаята.

Анджиър каза:

— Какво, по дяволите…?

— Дами и господа! — извиках аз. — Този човек е самозванец!

— Седнете, сър! — извика асистентът му и тръгна бързо към мен.

— Мамят ви с фокуснически трикове! — произнесох на всеослушание. — Вижте ръката, която се крие под масата! Ето я тайната на съобщенията, които ви предава!

Докато ръцете на младия му помощник ме обхващаха, видях как Анджиър бързо и виновно скрива листчето, което държеше и с чиято помощ изпълняваше номера си. Бащата в семейството, с разкривено от ярост и скръб лице, се изправи от мястото си и започна да ми се кара на висок глас. Първо едно от децата, а после и другите се разплакаха.