Кристофър Прийст - Престиж

По времето, когато и другите гости на леля ми бяха пристигнали (беше поканила осем или девет от приятелите си и предположих, че идеята е да поделят разноските), подготовката на спиритиста бе приключила и тримата с асистентите му седяха търпеливо в стаята в очакване да настъпи уреченият час. Поради това ми беше невъзможно да огледам отблизо реквизита му.

Презентацията, която заедно с встъплението и създаващите допълнителна атмосфера паузи продължи малко повече от час, се състоеше от три основни илюзии, грижливо изградени така, че да създадат усещане за тревожност, вълнение и максимална автентичност.

В началото спиритистът изпълни илюзия с поклащаща се маса, за да демонстрира драматични физически прояви; масата се завъртя съвсем сама, след което се изправи страховито във въздуха, карайки повечето от нас да изпопадат на твърдия под. След този номер присъстващите трепереха в развълнувано очакване, готови на всичко, което можеше да се случи. После с помощта на своята асистентка и съучастничка спиритистът, по всичко изглежда, изпадна в хипнотичен транс. След това завързаха очите, устата, краката и ръцете му и го оставиха безпомощен вързан в шкафа, който съвсем скоро се превърна във фокуса на многобройни шумни, стряскащи и необясними паранормални ефекти: странни ярко пробляскващи светлини, звуци на тромпети, чинели и кастанети; от самия шкаф потече като от нищото зловеща „ектоплазмена материя” и покапа по пода, осветена от мистериозна светлина.

Освободен от шкафа и оковите си (когато отвориха вратата, видяхме, че е все така здраво вързан, както и при влизането си) и чудодейно излязъл от хипнотичното си състояние, спиритистът най-сетне се захвана с основната част на номера. След кратко, но красноречиво предупреждение за опасностите от „пресичането на границата“ със света на духовете, но и с намек, че резултатите оправдават риска, спиритистът изпадна за пореден път в транс и почти незабавно влезе в контакт с отвъдното. Не след дълго успя да долови присъствието на духовете на определени починали роднини и близки приятели на гостите, при което от едната на другата група бяха предадени утешителни съобщения.

Как постигаше всичко това младият спиритист?

Както вече казах, професионалната етика не ми позволява да разкрия тайната. Нито при онези обстоятелства, нито сега бих могъл да посоча, освен в най-общи линии, тайната на онова, което без всякакво съмнение бяха чисто и просто фокуснически ефекти.

Поклащащата се маса всъщност изобщо не е илюзионистки трик (макар да може да бъде представена за такъв, както в случая). На практика е слабо известен физически феномен, при който, ако десет-дванайсет души положат длани върху повърхността на кръгла дървена маса и им бъде съобщено, че масата скоро ще се завърти, само след минута-две се случва точно това! Веднага щом ефектът се прояви, масата неизменно започва да се накланя в едната или другата посока. Сръчно подпъхнатия крак, внезапно повдигнал някой от краката на масата, я изважда от равновесие по драматичен начин, при което тя се изправя и се стоварва стряскащо на пода. И с малко късмет отнася със себе си част от участниците, причинявайки изненада и вълнение, но без никой физически да пострада.

Няма да наблягам на факта, че масата, използвана в дома на леля ми, бе част от реквизита на самия спиритист. Беше изработена така, че четирите й дървени крака да се съединяват в точката на централната подпора по такъв начин, че да има място фокусникът незабележимо да подпъхне собствения си крак.

В този разказ проявите от шкафа могат единствено да бъдат описани накратко; умелият фокусник с лекота би могъл да се освободи от на пръв поглед непреодолими окови, особено ако при поставянето на въжетата и връзването на възлите са участвали двама асистенти. Веднъж озовал се в шкафа, ще са му нужни няколко секунди, за да разхлаби въжетата и да предизвика иначе впечатляващата проява на паранормални ефекти.

Колкото до „медиумната“ връзка с духовете на покойниците, която бе и главната цел на събирането, тук също има стандартни техники за внушение и подмяна, които всеки добър фокусник лесно може да изпълни.

Бях отишъл в дома на леля си, за да удовлетворя своето професионално любопитство, но вместо това, и в крайна сметка за мой срам и голямо съжаление, излязох оттам, преизпълнен със справедливо възмущение. Група податливи на внушение и уязвими хора бяха заблудени от най-обикновени сценични илюзии. Леля ми, която вярваше, че е чула утешителни думи, идващи директно от възлюбения й съпруг, бе обзета от такава скръб, че незабавно се оттегли в стаята си. Неколцина от другите присъстващи бяха не по-малко разчувствани от получените съобщения от отвъдното. И все пак знаех, единствен аз, че всичко е шарлатанство.