Кристофър Прийст - Престиж

Така че да се върнем на темата.

Прекарах целия си живот в опазване на своята тайна, преструвайки се, че накуцвам (намеквам за случая на Чинг Линг Фу и разбира се, не говоря в буквалния смисъл на думата). Вече съм на възраст и откровено казано, с натрупано състояние, при които представлението на сцена е изгубило част от златния си ореол. Налага ли ми се тогава да накуцвам в преносния смисъл през остатъка от живота си, за да опазя тайна, за която малцина подозират и за която още по-малко ги е грижа? Мисля, че не, така че най-сетне се заемам да променя един дълбоко вкоренен навик в живота си и да опиша НОВИЯ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК. Това е названието на илюзията, създала ми име, за която много хора твърдят, че е най-великият магически трик, изпълняван на международната сцена.

Първо възнамерявам да опиша накратко какво вижда публиката.

А после, на второ място: Разкриване на Тайната зад Номера!

Това е целта на разказа. А сега оставям писалката, както се споразумяхме.

В продължение на три седмици се въздържах да пиша в този дневник. Не е необходимо да обяснявам защо; не ми е необходимо да ми казват защо. Тайната на ПРЕНЕСЕНИЯ ЧОВЕК не е само моя, че да я разкривам, и с това смятам, че слагам точка по въпроса. Що за лудост ме е обзела?

Тайната ми служи добре от години и е устоявала на неизброими любопитни посегателства. Прекарах по-голямата част от живота си в опазването й. Това не е ли достатъчна причина за Договора?

И все пак пиша, че всички такива тайни са тривиални. Тривиални! Нима бих посветил живота си на една тривиална тайна?

Първите две седмици в мълчание изтекоха в размисъл върху това оскърбително отношение към постижението на живота ми.

Тази книга, дневник, разказ — кое название е най-уместно? — само по себе си е производно на моя Договор, както вече написах. Обмислил ли съм всички последствия?

Според Договора, ако веднъж направя каквото и да е изказване, дори да е необмислено или половинчато, или в момент на слабост, винаги поемам отговорност за него по такъв начин, сякаш е излязло лично от устата ми. Както и аз, когато ролите са обърнати, или поне винаги съм предполагал, че така стоят нещата. Това единство на цел, действия, думи е от жизнена необходимост за Договора.

Поради тази причина не настоявам да се върна назад и да изтрия горните редове, в които обещавам да разкрия тайната си. (Поради същата причина по-късно вероятно няма да изтрия и редовете, които изписвам сега.)

Но — няма да има никакво разкритие на тайната ми и дори няма да го споменавам повече. Налага се да покуцам още известно време.

Пренебрегвам факта, че Рупърт Анджиър все още е жив! Наистина, понякога го изхвърлям от ума си, съзнателно спускам завесите на забравата пред него и делата му, но подлецът все така продължава да диша. Докато той е жив, тайната ми е в опасност.

Чувам, че все още играе на сцената своята версия на НОВИЯ ПРЕНЕСЕН ЧОВЕК и че по време на изпълнението й все така подхвърля обидната забележка през светлините на рампата, че онова, което публиката ще види, „често е било копирано, но никога подобрено.“ Тези задочни оскърбления и допълнителните слухове, които чувам от хора в кухнята на нещата, не ми дават мира. Анджиър е разработил нов метод за пренасяне и запознатите твърдят, че номерът изглежда добре на сцената. Фаталният му недостатък обаче е, че неговият ефект е бавен. Каквото и да твърди, все още не може да постигне трика толкова бързо, колкото го правя аз! Сигурно изгаря от желание да научи истината за моя трик!

Договорът трябва да си остане. Никакви разкрития!

Тъй като Анджиър намери мястото си в тази история, ще опиша проблема, пред който той ме изправи за пръв път, и ще разкажа в подробности за началото на нашия спор. Съвсем скоро ще стане очевидно, че аз започнах враждата, и в никакъв случай не се опитвам да отбягна тази отговорност.

Все пак бях подведен, придържайки се към онова, което считах за високи морални подбуди, а когато осъзнах какво съм сторил, опитах да поднеса извиненията си. Ето откъде тръгна всичко.

В периферията на професионалното фокусничество съществуват малцина индивиди, които виждат в илюзионизма лесен начин да заблудят лековерните и състоятелните. Използват същите трикове и реквизит както и истинските фокусници, но създават впечатлението, че ефектът е „реален“.

Вижда се, че разликата между изкуството на сценичния илюзионист, който играе ролята на магьосник, и въпросните индивиди е само крачка. Тя обаче е решаваща.