Кристофър Прийст - Престиж

Всеки ден, дори и на зряла възраст, упражнявам ръцете си. Достатъчно силни са, че да пръснат гумена топка за тенис. Между пръстите си мога да огъвам стоманени пирони и ако стоваря дланта си върху твърдо парче дърво, то става на трески. И все пак същите ръце могат внимателно да удържат за ръба един фардинг [3] Стара британска бронзова монета на стойност четвърт пенс. — Б. пр . между върховете на средния и безименния пръст, докато останалата част от ръката ми борави с механизъм, пише на черна дъска или държи ръката на доброволец от публиката, и може да опази монетата скрита, преди да я плъзне ловко там, където да се появи като по магия.

Лявата ми ръка носи малък белег, спомен за един момент в младостта ми, когато се наложи да науча истинската стойност на ръцете си. Вече ми беше известно, от безбройните упражнения с тесте карти или монета, или копринен шал, или всеки един фокуснически реквизит, който бавно трупах, че човешката ръка е деликатен инструмент, фин, силен и чувствителен. Дърводелството не се отразяваше добре на ръцете ми, неприятен факт, който открих една сутрин в двора на работилницата. Миг невнимание, докато оформях един венец, едно погрешно движение с длетото, и порязах дълбоко лявата си ръка. Помня, че стоях невярващо, а пръстите ми се бяха напрегнали като ноктите на граблива птица, докато тъмночервената кръв бликаше от огромната рана и се стичаше на гъсти вълни надолу по китката и ръката ми.

По-възрастните мъже, с които работех същия ден, бяха свикнали на подобни наранявания и знаеха какво трябва да бъде сторено: съвсем скоро ми сложиха турникет и бързо впрегнаха една каруца, за да ме откара до болницата. Ръката ми остана превързана в продължение на две седмици. Не беше кръвта, нито болката, не беше и неудобството; ужасяваше ме мисълта, че когато раната зарасне, ръката ми щеше да е останала прерязана по някакъв окончателен, съкрушителен начин, оставяйки ме инвалид завинаги. Както се развиха събитията, в крайна сметка не останаха трайни последици. След известен обезкуражителен период, по време на който чувствах ръката си скована и до голяма степен неизползваема, сухожилията и мускулите постепенно се възстановиха, дълбокият прорез заздравя, краищата му се затвориха и само след два месеца отново се чувствах нормално.

Все пак приех го като предупреждение. По това време фокусничеството за мен бе просто хоби. Никога не бях изнасял представления пред публика, дори подобно на Робърт Нунан, за развлечение на хората, с които работех. Магията ми си оставаше в рамките на упражненията, изпълнявана нямо пред високото огледало в стаята ми. Но всепоглъщащо хоби, страст дори, да, началото на обсебеност. Не можех да допусна някоя нова злополука да ме изложи на опасност!

Следователно наранената ми ръка се оказа поредната повратна точка, защото посочи фокуса в моя живот. Преди тази случка бях чирак в работилница за каруци със запълнено до последно свободно време, но след това вече считах себе си за млад илюзионист, който нямаше да позволи на нищо да се изпречи на пътя му. За мен бе от по-голямо значение умението да скрия карта в ръката си или сръчно да се протегна за скрита билярдна топка във вътрешността на филцова торба, или потайно да пъхна взета назаем банкнота от пет лири в предварително подготвен портокал, колкото и маловажно да изглеждаше всичко това, и не можех да си позволя един ден отново да нараня някоя от ръцете си, изработвайки колело за каруцата на поредния ханджия.

Не съм твърдял нищо подобно пред себе си! Какво е това? Докъде и в какъв смисъл трябва да бъде схващано? Не бива да пиша повече, докато не разбера!

Значи след като разговаряхме, общото мнение е, че мога да продължа? Нека наблегна още веднъж на тази уговорка. Мога да пиша каквото сметна за необходимо и в същото време мога да прибавям към написаното каквото пожелая. Не планирах нищо, с което не бих се съгласил само за да напиша доста повече по въпроса, преди да го прочета. Извинявам се, ако съм останал с впечатлението, че мамя себе си. Нямах за цел да навредя.

Прочетох всичко няколко пъти и мисля, че разбирам накъде бия. Единствено изненадата ме накара да реагирам по този начин. След като се успокоих, поне дотук ми се струва приемливо.

Но и много неща липсват! Мисля, че сега трябва да напиша за срещата си с Джон Хенри Андерсън, защото именно посредством него сполучих в представянето ми на семейство Маскълин.