Т Барън - Изгубените години

— Дори да си прав, каква полза от това? Няма да ми помогне да спася Риа.

— Решен ли си да я последваш?

— Да.

Той свъси вежди.

— Знаеш ли колко нищожни са шансовете ти?

— Имам някаква представа.

— Не, нямаш!

Каирпре се изправи и закрачи напред-назад по тясната пътека между книгите. Без да иска, бутна един огромен том, изрисуван със злато и той се стовари на пода сред облак прах. Старецът се наведе се да го вдигне и докато тъпчеше откъснатите страници обратно между дебелите корици, погледна към мен.

— Напомняш ми на Прометей, тъй уверен, че може да задигне божествения огън.

— Не съм толкова уверен. Знам само, че трябва да опитам, освен това Прометей в края на краищата успява, нали?

— Да! — възкликна поетът. — И плаща за това с вечни изтезания, прикован на скала, където орел разкъсва черния му дроб отново и отново.

— Докато не го спасява Херкулес.

Каирпре се изчерви.

— Явно твърде добре съм научил майка ти! Прав си, накрая Прометей намира свободата си, но грешиш, ако и за миг допускаш, че ще имаш същия късмет! Във владенията на Стангмар покажеш ли се, вече си в опасност! Разбери ме, ако отидеш в Замъка под Покрова, всички саможертви на майка ти ще са били напразни.

Скръстих ръце. Определено не се чувствах смел, но решението ми беше твърдо.

— Трябва да се опитам да спася Риа.

Крачките му замряха.

— Упорит си колкото майка си!

— Май ми направи комплимент.

Той поклати глава, победен.

— Добре тогава. Пренебрегваш предупрежденията ми. Дъхът избледнява, смъртта приближава . Е, нека поне ти дам съвет, който би могъл да ти помогне.

Изправих се.

— Какъв съвет?

— По-вероятно е само да ускори гибелта ти.

— Моля те, говори.

— В цяла Финкайра има само едно създание, което може да ти помогне да проникнеш в замъка, макар че се съмнявам дори тя да може да те спаси оттам нататък. Силите й са древни, много древни и извират от същия източник, дал началото на великанската раса. Затова Стангмар се страхува да я нападне и дори самият Рита Гаур предпочита да не я закача.

Каирпре се доближи, газейки през морето от книги.

— Дали ще реши да ти помогне, не зная. Никой не знае, защото привичките й са колкото тайнствени, толкова и непредсказуеми. Не е нито добра, нито зла, нито приятел, нито враг. Тя просто е. Легендите я наричат Домну, което значи Тъмна орис. Истинското й име, ако някога е било известно, е изгубено във времето.

Той хвърли поглед към Шим, който спеше дълбоко на полицата, пъхнал ръка в един празен буркан.

— Работата е там, че с малкия ти приятел може да нямате удоволствието да я видите. Влизането в бърлогата й е изключително опасно — обясни той и добави под нос: — Макар и не колкото излизането.

Аз леко потреперих.

— За да я намерите, трябва да тръгнете преди изгрев. Зората вече едва-едва мъждука сред нарастващия мрак, но си остава най-добрият ви водач. Малко по на север от изгрева ще видите дълбок проход между двата най-високи хребета.

— Към него ли да тръгнем?

Каирпре кимна утвърдително.

— И гледай да не го пропуснете. Подминете ли го от север, ще се озовете насред най-големия военен лагер на Стангмар.

Поех си дълбоко дъх.

— Няма такава опасност.

— Подминете ли го от юг, ще попаднете в още по-голяма беда, защото там е Призрачното тресавище.

— И такава опасност няма.

В този миг Шим изхърка с такава сила, че книгите сякаш подскочиха стреснати на рафтовете си, а с тях — и ние.

Поетът се начумери, но продължи:

— Няма да е лесно да минете през прохода, вардят го воини-таласъми. Не зная колко са, но дори един би ви докарал сериозни неприятности. Можете само да се надявате, че в последно време не очакват оттам да минават пътници и не са особено бдителни. Може да успеете да се промъкнете край тях.

— А след това?

— Продължавате право надолу по оттатъшния склон. Внимавайте да не се отклоните, преди да сте стигнали до един стръмен каньон. Някога там се носеха десетки орли, но сега е по-мрачен и от беззвездна нощ. Завийте на юг и следвайте каньона до ръба на Призрачното тресавище. Стигнете ли дотам, ще откриете бърлогата на Домну, но не преди да срещнете други създания, странни почти колкото нея.

Отново седнах с разтреперани колене.

— Как изглежда бърлогата?

— Нямам представа. Онези, които се отправиха натам, така и не се върнаха, за да я опишат. Мога само да ти кажа, че според легендите Домну обожава игрите и облозите… и мрази да губи.

Каирпре се наведе, премести купчина книги и покри оголеното място с една овча кожа. После тъжно рече: