Т Барън - Изгубените години

Тази нишка бе самият Мерлин. Той е тайнствен, пленителен образ — магьосник, който може да се връща назад във времето, който дръзва да се опълчи дори на Тройната смърт и който търси Свещения Граал, без да спира да разговаря с духовете на реките и дърветата. Осъзнах, че искам да го опозная по-добре.

Днешните учени твърдят, че митът за Мерлин може би произлиза от реална историческа личност — друидски пророк, живял нейде в Уелс през шести век пр.н.е. Това обаче е тема, която ще оставя на историците. Защото независимо от това дали е съществувал, или не, за въображението Мерлин е напълно истински. Там живее открай време, там ще си и остане, по-жизнен от всякога. Понякога дори приема посетители. И тъй като исках да напиша книга за въображението, а не за историята, вратата му бе широко отворена.

Още преди да успея да възразя, се оказа, че домакинът ми си е направил свои собствени планове за мен. Останалите ми книги и проекти трябваше да почакат. Време беше да се запозная с друга страна от легендата за Мерлин, дълбоко лична за самия него. Заподозрях, че както се случва с повечето неща в живота, колкото повече научавам за него, толкова по-малко ще зная всъщност. Още от самото начало бях сигурен, че написването на едно дори скромно допълнение към такъв удивителен, монолитен мит ще бъде предизвикателство, което лесно може да ме обезкуражи. Любопитството обаче е мощен двигател…, а Мерлин бе настоятелен.

Тогава дойде и първата изненада. Потопих се във фолклора и легендите за Мерлин и открих необяснима празнина. Неговата младост — времето, оформило личността му, когато най-вероятно е осмислил неясния си произход, идентичността и вълшебните си сили — се споменаваше съвсем набързо, когато изобщо се споменаваше. Кога за пръв път го връхлита мъка, кога за пръв път изпитва радост, кога събира първите си зрънца мъдрост — всичко това бе просто бяло петно.

Повечето от традиционните легенди следват подхода на Томас Малъри и напълно пренебрегват младостта на Мерлин. В няколко от тях се говори за раждането му, за измъчената му майка, за непознатия му баща и за преждевременното му развитие. (На едно място произнася реч в защита на майка си, когато е само на една годинка.) След това не научаваме нищо повече — до момента, в който, вече значително по-възрастен, Мерлин обяснява тайните на бойните дракони на вероломния крал Вортигерн. Празнината обхваща няколко години. Предполага се, че ги е прекарал сам, в скитане из горите, а легендите за това са се изгубили. А може би… може би той просто е отишъл другаде .

Тази празнина в историята му ярко контрастира с неизброимите подробности за по-късните му години. Като възрастен той има много, често противоречащи си превъплъщения — описват го като пророк, магьосник, „Лудия от гората“, фокусник, свещеник, ясновидец и бард. Появява се в някои от най-ранните митове на Келтска Британия, доста от тях толкова древни, че при съчиняването на уелските епоси за Мабиногион преди хиляда години произходът им вече тъне в мрак. Мерлин присъства и в поемата „Царицата на феите“ от Спенсър, и в „Бесният Орландо“ от Ариосто. Съветва младия крал в „Смъртта на Артур“ от Малъри, издига Стоунхендж в поемата „Мерлин“ на Робърт де Борон от 12 век и прави множество пророчества в „История на британските крале“ от Галфрид от Монмът.

В по-близки времена автори като Шекспир, Тенисън, Томас Харди, Т. X. Уайт, Мери Стюарт, К. С. Луис, Николай Толстой и Джон Стайнбек, както и много други писатели от най-различни страни, също са обърнали внимание на тази митична фигура. С изключение на Мери Стюарт обаче, малко от тях се спират на неговата младост.

По тази причина ранните години на Мерлин си остават необяснимо тайнствени. Не знаем нищо за първите му трудности, страхове и стремежи. Каква е била най-съкровената му мечта? А интересите му? Как ли е открил необичайните си дарби? Как посрещал загубите и трагедиите? Как опознал и може би дори приел тъмната страна на собствената си личност? Как за пръв път се натъкнал на религиозните писания на друидите и дори на древните гърци? Как успял да съвмести жаждата си за власт с ужаса, който изпитвал от злоупотребите с нея? С две думи, как се е превърнал в магьосника, съветвал крал Артур, когото възпяваме и до днес?

Традиционният фолклор не отговаря на тези въпроси. Думите, приписвани на самия Мерлин, също не разкриват нищо. Лесно е да останем с впечатлението, че той е бил твърдо решен да не говори за миналото си. Всеки читател на митове и легенди може да си представи вече остарелия Мерлин, който седи до малкия Артур и разсеяно споменава „изгубените години“ на своята младост. Дали обаче има предвид преходността на живота, или някоя липсваща глава от собственото си минало… за това можем само да гадаем.