Дуглас Хьюлик - За честта на крадеца

Здесь есть возможность читать онлайн «Дуглас Хьюлик - За честта на крадеца» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2013, ISBN: 2013, Издательство: Бард, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

За честта на крадеца: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «За честта на крадеца»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

bookmark0
nofollow
bookmark0
empty-line
2
empty-line
4
empty-line
8
„За честта на крадеца“ е неподправено удоволствие: задъхана, забавна, изненадваща история в запомнящ се свят, богата на великолепни образи. Такива истории ви напомнят защо обичате да четете. О, да, по дяволите, имаме си нов талант, влязъл в играта. Прочетете тази книга. Сериозно — прочетете я! empty-line
11

За честта на крадеца — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «За честта на крадеца», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Тук съм — отвърнах.

Чувах го да върви между бъчвите и сандъците, после видях и местещ се кръг светлина. Явно бе взел един от фенерите на Трошача. Примижах и се обърнах, но въпреки това очите ми засмъдяха от светлината. Оказа се, че в склада е било достатъчно тъмно, за да се появи нощното ми зрение, макар че имаше и свещ наблизо.

— Какво научи? — попита Деган.

— Едно име. — Мигах често и след още един огнен пристъп на болка очите ми се нагодиха към нормалното зрение.

— Йоклаудия.

— Старовремско име — отбеляза той.

Кимнах.

— Познаваш ли жена с това име?

— Не.

Кимнах повторно. Не се бях надявал да чуя друго.

Деган чакаше, аз си мълчах.

— Кажи ми, че това не е единственото, което си научил — промърмори той накрая.

— Само това е.

Деган остави фенера на сандъка и си потърка носа.

— Защо винаги е така при тебе? Защо никога не става лесно?

— Може би такъв ми е късметът. — Свих рамене. Той не се усмихна. Въздъхнах и взех фенера. — Да вървим, миризмата тук е… — Смръзнах се. — Проклет да съм!

Ръката му помръдна към дръжката на меча.

— Какво има?

Върнах фенера на мястото му и се наведох към сандъка. Сред гънките на единия фитил едва се различаваше знак.

Взех фитила и внимателно развих хартията. Играта на сенките не ме бе заблудила. Сред множество драсканици бе изписан символът пистос — „реликва“. А до него беше ръбестият символ имус — съкращение за „император“.

Деган също се наведе и надникна над рамото ми. Подсмихна се.

— Да, такъв ти е късметът.

2

Вдигнах ивицата хартия пред лицето си, отдалечих я малко и я завъртях така, че слънцето зад мен да я осветява по-добре. Беше широка колкото средния ми пръст и малко по-дълга от ръката ми до китката. По лявата й половина бяха нанесени с тънък писец разни линии, точки, чудати ъгли и извивки, другата част беше празна. Знаците micinoc и ичус бяха вмъкнати сред останалите драсканици, които приличаха на следи от буболечки.

— Количка — прозвуча гласът на Деган вдясно от мен.

Погледнах пред себе си — оставаше ми крачка, за да се блъсна в количката на някакъв пекар. Дръпнах се настрана и въпреки това закачих ъгъла й с хълбока си. Хлебчета и кифлички подскочиха върху количката, а пекарят ми се озъби и провери недоверчиво дали не съм задигнал нещо.

— Изненадан съм, че не ме остави да налетя върху тази проклетия — казах на Деган, докато разтривах удареното място.

— Искаше ми се, но си рекох, че няма смисъл да съсипвам стоката на пекаря, за да се развеселя.

— Нали знаеш, че има поговорка за приятели като тебе?

Деган се засмя.

Бяхме в квартала Дългите тухли. Малкото пристанище и складовете му бяха останали на десетина пресечки зад нас. Още се долавяше дъх на море, но надделяваха по-земните миризми на квартала — мръсен калдъръм, потни работници, забързани жени, тръгнали към обществените чешми. И уханието на топъл хляб, разбира се. Хлапета заобикаляха тичешком колички и се завираха в краката на хората, за да внесат още по-голяма бъркотия в сутрешната блъсканица. Забелязах, че поне всяко четвърто дете не търчи безцелно — отмъкваха по някоя дреболия, режеха и прибираха кесии или набелязваха жертви за по-възрастните си партньори.

Оттук започваше територията на Нико, а значи и моята; откривах познати сродници на всяка крачка. Тук една „кръцла“, която режеше кесии с малкото си ножче и сръчните си ръце. Там един „опашкар“ с дълго наметало, под което криеше мечовете, свалени от коланите на други мъже. Отсреща едно „плямпало“, което бълваше убедителни измислици, за да подлъже доверчивите. И още какви ли не хитреци. Навсякъде се виждаха и „майстори на чернилката“ с купички за подаяния и фалшиви рани, които показваха на минаващите балами. Някои сродници ми кимаха незабележимо или ме поздравяваха с прикрити жестове. Повечето не се откъсваха от заниманията си. И аз постъпвах като тях.

Деган се прокашля и каза:

— Е? — И посочи хартийката в ръката ми.

— Нищичко не проумявам. — Сгънах листчето и го пъхнах в кесийката със семената. — Може да е някакъв шифър. По дяволите, може и да е просто фитил за лула.

— Фитил, на който случайно е спомената имперска реликва? Странно съвпадение.

— Написано е „император“ и „реликва“. Това не означава непременно „имперска реликва“.

Мълчанието на Деган беше достатъчно красноречиво.

— Е, да — признах накрая. — И аз не вярвам в такива съвпадения, но това, което наистина не се връзва, е…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «За честта на крадеца»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «За честта на крадеца» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джеймс Баркли - Крадеца на зората
Джеймс Баркли
libcat.ru: книга без обложки
Дуглас Брайан
libcat.ru: книга без обложки
Дуглас Брайан
libcat.ru: книга без обложки
Мартин Дамянов
libcat.ru: книга без обложки
Ричард Кондън
Дуглас Хьюлик - Клятва на стали
Дуглас Хьюлик
Дуглас Хьюлик - Свой среди воров
Дуглас Хьюлик
libcat.ru: книга без обложки
Петилина Петрова
Лоис Бюджолд - За честта на Вор
Лоис Бюджолд
Том Клэнси - Дълг на честта
Том Клэнси
Отзывы о книге «За честта на крадеца»

Обсуждение, отзывы о книге «За честта на крадеца» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x