Дейвид Балдачи - Довършителката

– Млъкни, смахнато пиле, докато не съм ти извил врата и не съм те пъхнал в котела за вечеря – скастри го Делф. Въпросът бе там, че Адарите повтаряха само онова, което са чули. Значи някой трябваше да му е казвал тези думи.

– П-п-прекрасната Ве-Ве-Вега Джейн – повтори за последно той, хвърли навъсен поглед на стопанина си и пъхна глава под крилото си, за да спи.

Още стоях удивена от случилото се, когато усетих някакво движение зад гърба си. Едва имах време да се обърна и да видя Делф, който се носеше към мен като хала. Изпищях и вдигнах ръце пред лицето си. В следващия миг той ме блъсна, отлепи ме от земята и ме вдигна над главата си. Тъкмо се канеше да ме смаже в дънера на едно дърво, когато внезапно спря и вирна глава към мен.

– Какво те прихвана, Делф? – изпъшках аз отвисоко.

Той бавно ме постави върху нозете ми.

– На Дуелума нямаше да те оставят така. Никой не го е грижа кое е честно и кое не. Трябва винаги да си готов, защото удари ли гонгът, противникът не чака. Хвърля се отгоре ти, грабва те като наръч сено и те запокитва срещу най-твърдото нещо, което му попадне. Тогава няма вече ставане. Повярвай ми, аз самият го направих предния път с онзи дебелак Нон. После му държа влага седмици наред.

Погледнах грапавия ствол на дървото, после отново Делф и потреперих.

– Добре, схващам идеята. И сега какво?

– Сега ще се бием. – Той отстъпи няколко крачки назад и се приведе. – Представи си, че съм Лейдън-Тош.

– Лейдън-Тош? Та той е по-стар от двайсет и четири Сесии. Няма право да участва в Дуелума.

– Да, но е заявил, че е само на двайсет и три – сви рамене Делф.

– Глупости на търкалета.

– Ще участва и толкова, Вега. Приеми го.

– Няма ли съдии на този турнир?

– Има, разбира се, но толкова се боят от него, че никой не смее да спори за възрастта му.

– Ама че нагласена работа – не преставах да фуча аз. – Добре, кой още ще се състезава?

– Нон. Ран Дигби. Клетъс Луун. Който се сетиш.

– Но никой не е едър колкото теб.

– Повечето не са. Но нещата не опират само до ръста, Вега Джейн. Има дребосъци, които са бързи, коварни и удрят като чук. Ето, мен например едва не ме надви един, който ми стигаше едва до кръста.

– Как?

– Хвърли ми пясък в очите, а после ме халоса с парче дъска, което беше скрил на арената.

Очите ми щяха да изскочат.

– Нима това е позволено?

– Вега Джейн – погледна ме съчувствено Делф, – ти не си ли присъствала на Дуелуми?

– Само на финалите. Понякога. – Истината беше, че не можех да гледам как Уъговете се млатят един друг. А стигнеше ли се и до кръв, направо ми призляваше.

– Вярно е, че там не си погаждат чак толкова мръсни номера, защото целият Съвет гледа. Но в по-предните кръгове можеш да очакваш абсолютно всичко.

Той се приведе отново и вдигна юмруци.

– Пази си тялото, Вега. Един удар в корема ще ти изкара въздуха като нищо. Прикривай също и главата. Трудно е да се биеш с пукнат череп.

Усетих как ми прилошава.

– Пукнат череп?

– Да, аз се сдобих с такъв преди два Дуелума. После половин Сесия не спря да ми се вие свят.

Езикът ми залепна за небцето.

– Но как мога да пазя едновременно тялото и главата си? – изграчих.

– Просто не спирай да се движиш. – Той затанцува около мен на пъргавите си крака, показвайки повече ловкост, отколкото можех да очаквам предвид размерите му. – Не забравяй, имаш право да удряш с всичко – юмруци, глава, лакти, колене.

– И дъски – добавих.

– Когато теб самата те ударят...

– Значи се предполага, че ще ме удрят? – прекъснах го.

– Всеки отнася по някой и друг удар – отвърна небрежно той. – Всъщност можеш да очакваш около дузина на двубой. Имам предвид от по-тежките. Ако броим и останалите, които само леко те пораздрусват, ще дойдат към петдесетина.

Идеше ми да се обърна и да побягна с писъци.

– Та казвам, ако те ударят, независимо дали леко или силно, бих ти препоръчал да паднеш.

Отначало приех с възторг идеята, но после се сетих за предупреждението на Моригон. Не се ли биех с пълни сили, щяха да ме хвърлят във Валхал. Но както се оказа, идеята на Делф беше по-различна.

– Падането не е загуба, Вега Джейн. Вярно, другият ще продължи да те рита и да скача върху теб. Може доста да те заболи – добави ненужно. – Но чак когато вдигнеш две ръце във въздуха, означава, че си се предал и той няма как да те бие повече, без да бъде дисквалифициран.

– Аз не мога да се предам, Делф – рекох с известно съжаление.

– Не е и нужно, защото ще паднеш по специален начин. Ето така. – Той легна по гръб, с присвити към гърдите колене. – Щом те види на земята, почти всеки ще се подлъже и ще се нахвърли да те довърши. Ти обаче ще го изчакаш да доближи съвсем и после – хоп!