Дейвид Балдачи - Довършителката

– За, да какво, Кроун? – прекъсна го тя. – Да прекоси Мочурището? Една Женска на четиринайсет Сесии? Та тя няма да оцелее там и две минути. Всички знаем какво има вътре, включително и Вега. Освен това съществуват и други основателни причини да не напуска Горчилище. – Последното бе съпроводено от многозначителен поглед към мен.

Кроун понечи да каже още нещо, но Тансий предотврати нов словесен изблик.

– Аз подкрепям мадам Моригон. Вега ще изчака присъдата в своята къща, като пред вратата и ще бъде поставена охрана. Но преди това някоя от служителките на Съвета ще се погрижи да... да измие от нея тези... рисунки.

Моригон кимна на една Женска, която стоеше край входа на залата. Тя приближи и ми даде знак да я последвам.

– Настоявам на всяка една крачка да я съпровожда охрана – обади се Кроун.

Тансий изгледа колегата си така, сякаш му идеше да го удуши.

– Силно се съмнявам Вега да успее да избяга от сградата на Съвета. Но ако проявяваш желание, можеш сам да стоиш пред банята, докато вътре се провежда, хм... миенето.

Другият направи възмутена физиономия, но не направи опит да ме последва.

Тансий постави длан върху инкрустираната със скъпоценни камъни дръжка на огромен меч, който едва сега забелязах да лежи на масата пред него.

– Съветът ще се заеме със случая на Вега Джейн незабавно.

На излизане извърнах глава да видя него и Моригон. Никой от двамата не ме поглеждаше.

Отведоха ме в банята, където служителката затърка мастилените линии по мен така енергично, че цялата ми кожа се зачерви. Стисках зъби, докато рисунките, които бях крила толкова дълго, изчезваха безвъзвратно в канала. Вече по тъмно ме докараха в къщата ми, пред чиято врата стърчеше на пост доволният Нон.

Изпънах се уморено върху леглото и се зачудих каква съдба ме чака занапред.

Щяха ли да ме екзекутират?

Или да ме затворят за дълги Сесии във Валхал?

Дали бе възможно да ме оправдаят?

Но мисълта ми се връщаше най-вече към екзекуцията.

Досега бях присъствала само на едно обезглавяване – на Мъжки, убил своята Женска без всякаква друга причина, освен проклетия си характер. По мнение на Съвета деянието бе преднамерено. Също така той се нахвърлил и на Младоците си, които се отървали като по чудо, и то благодарение на намесата на съседите. Цяло Горчилище бе задължено да присъства на събитието, което се състоя на централния площад.

Осъденият, със закрита с качулка глава, бе довлечен на ешафода, представляващ ниска дъсчена платформа, и накаран да коленичи. Нагласиха шията му върху масивен дръвник и палачът, също с качулка, но по фигура силно напомнящ на Лейдън-Тош, издигна високо брадвата. После острието се стовари със свистене и отдели от раменете главата на Уъга. Тя се търкулна в поставената пред дръвника кошница, по дъските рукна кръв и аз си помислих, че бедният Джон ще припадне. На мен също ми призля и стиснах здраво ръката на майка си. Но от тълпата изригнаха приветствени викове, защото справедливостта бе възтържествувала и злодея вече го нямаше.

Така ли щеше да свърши и моят живот? Заклана като пиле сред радостните възгласи на цялото село?

Затворих очи, но сънят не идваше. Докато не узнаех съдбата си, за мен нямаше да има покой.

Призори ме събуди хлопане по вратата. Въпреки всичките си терзания накрая все пак се бях унесла в дрямка. Хари Две, който се бе появил още предната вечер, взе да ръмжи и да души пред прага.

Станах, олюлявайки се, и отидох да отворя. Страхът стягаше вътрешностите ми като в менгеме.

Дали екзекуциите се изпълняваха веднага след присъдата на Съвета? Дали отвън не ме чакаше Лейдън-Тош, за да ме завлече до прясно скования ешафод насред площада? И дали цяло село вече се бе събрало в очакване на зрелището?

Натиснах бравата.

Отвън стоеше не Лейдън-Тош, а Моригон. Имаше вид, сякаш не е мигнала цялата нощ. Лицето и бе смъртнобледо и изтощено почти колкото моето. Дори по мантията и имаше следи от прах. Надникнах през рамото и, но не забелязах каретата. Явно идваше пеш чак от сградата на Съвета, за да ми донесе вестта.

– Мога ли да вляза, Вега?

Кимнах и отстъпих встрани, за да я пусна.

Тя се отпусна тежко върху един от столовете, потисна прозявката си и потърка очи.

– Не си ли спала? – попитах.

Моригон поклати разсеяно глава. После забеляза Хари Две и го помами с ръка. Той доближи предпазливо и й позволи да го почеше зад ушите.

– Хубаво куче.