Дейвид Балдачи - Довършителката

Репликата ми постигна желания ефект. Сред присъстващите се надигна ропот, видях как неколцина от тях хвърлят на Кроун остри погледи.

Моригон и Тансий мълчаха, но личеше, че слушат внимателно.

– Нищо такова не съм правил – изфуча Кроун.

Сърцето ми биеше ускорено и ужас сковаваше крайниците ми, но гневът ми бе по-силен от страха.

– Тогава защо ме изведе от къщи в окови?

– Извел те е в окови?

Всички се обърнахме към Моригон, която бе вперила в Кроун изпепеляващ взор.

– Да – кимнах.

– Каза, че са те арестували снощи, Вега – намеси се Тансий. – Къде те отведоха?

– Във Валхал – отвърнах, гледайки към Кроун. – Прекарах там почти цяло денонощие, без храна и вода. – Е, Делф ми беше донесъл нещичко за хапване, но не намерих за нужно да го споменавам.

– Тогава трябва да си много жадна. – Моригон плясна с ръце и един от прислужниците бързо напусна залата. След минута се върна с поднос със студена закуска и гарафа с вода, които постави пред мен.

– От името на Съвета приеми моите извинения, Вега Джейн – продължи тя. – Никой Уъг не ходи във Валхал, ако няма предварително издадена присъда. Както моят колега Кроун отлично знае – добави с леден тон.

Кроун не отвръщаше нищо, а само седеше забил поглед надолу, несъмнено проклинайки неочаквания обрат на делото. Аз междувременно се нахвърлих на храната и водата с мисълта, че може би след броени минути ще ме пуснат да си вървя. Тогава забелязах, че на гарафата има малка пукнатина. През нея се процеждаше вода и мокреше ръкава ми, образувайки върху масата тъмна локвичка.

Съзерцавах я учудено известно време, преди да се досетя за източника й. Не бях чак толкова мръсна.

Дори не разбрах, че Кроун е до мен, преди да вдигна очи. Той погледна локвичката, а после мен. Преди да успея да реагирам, дръпна ръкава ми нагоре, разкривайки мастилените линии на картата, която бях нарисувала върху себе си.

– И какво, в името на Алвис Алкумус, е това? – изрева, като изви ръката ми така, че очите ми се насълзиха от болка.

– Кроун, пусни я веднага! – изправи се Тансий.

Моригон също стана от мястото си и бързо доближи към нас. Погледът и се плъзна по рисунките и видях, че се опитва да каже нещо, но думите заседнаха в гърлото и.

Кроун ме бе пуснал, подчинявайки се на заповедта на Тансий, но ръкавът ми все още стоеше запретнат.

– Освен ако не съм в дълбоко заблуждение, уважаеми колеги – рече той, – онова, което виждам върху кожата на тази Женска, не е нищо друго освен карта на Мочурището.

Исках да отвърна подобаващо, да го питам откъде знае, че това е Мочурището, но каменните изражения на присъстващите ме лишиха от дар слово. Дори само близостта на Тансий ме караше да занемея. Той приближи и огледа ръката ми. После полека вдигна нагоре и другия ми ръкав.

– Имаш ли по себе си и още рисунки, Вега? – Гласът му бе изпълнен с разочарование, сякаш считаше, че съм го предала.

Погледът ми се замъгли и осъзнах, че няма смисъл да лъжа.

– Да, върху краката и корема.

– И откъде са се взели? – попита Моригон, която не откъсваше очи от мастилените линии. Изразът и на искрена изненада бе съкрушителен за мен.

– Прекопирах ги от един пергамент, който Куентин Хърмс ми остави. Преди да изчезне.

– И ти каза, че той сочи пътя през Мочурището?

– В известен смисъл, да.

– Къде е пергаментът сега?

– Изгорих го.

– Но едва след като е прерисувала картата върху собствената си кожа – намеси се Кроун. – Защо ще го прави, ако не с някакъв замисъл, несъмнено насочен срещу интересите на Горчилище?

– Не е вярно – извиках. – Изобщо не съм имала намерение да я използвам.

– Защо тогава си я запазила?

Въпросът идеше от Моригон. Погледите ни се срещнаха и аз реших да кажа истината.

– Защото показва път към място, различно от тукашното.

– Самопризнание! – викна Кроун. – Тази Женска на практика си призна, че работи с Кръвниците.

Моригон отмести от мен погледа си, изпълнен с дълбока тъга, и се обърна към Тансий:

– Мисля, че вече чухме всичко, което ни е необходимо. Ще проведем обсъждания и после ще обявим присъдата си.

Исках да й изкрещя да не го прави. Че съм невинна. Че не са изслушали всички подробности. Но премълчах. Знаех без всякакво съмнение, че каквото и да им кажа оттук нататък, то няма да промени нещата.

– Междувременно тя няма да бъде заключвана във Валхал – продължи Моригон. – Ще бъде отведена в дома си и държана там под стража.

– Но тя е предател! – извика позеленял Кроун. – Положително ще опита да избяга и да избегне правосъдието за пъклените си дела. Нали има върху себе си карта. Ще я използва, за да...