Дейвид Балдачи - Довършителката

Приятното изражение на Моригон отведнъж се втвърди и тя сякаш стана с два пръста по-висока.

– Струва ми се, господин Ракспорт, че Съветът по-скоро ще намали количеството монети, които ви плаща, като същевременно ще очаква от вас да увеличите продукцията. Ако впоследствие бъде взето решение за някакви бонуси, ще препоръчам на колегите си те да бъдат изплатени директно на вашите работници.

– М-моля за извинение – изломоти смутеният Ракспорт, – да не би да пропуснах нещо?

– Вие може би да, но уверявам ви, че аз не съм пропуснала нищо. Стремежът да извличате печалба от опасностите, на които всички сме изложени, е отблъскващ. Сигурна съм, че Тансий ще бъде на същото мнение, когато го информирам за вашето безочливо и дори предателско предложение.

Деветте пръста на Раскпорт, дебели като кебапчета, замачкаха бомбето му и той захленчи угоднически:

– Повярвайте, мадам Моригон, съвсем не съм имал това предвид. Разбира се, че ще поема повече работа срещу по-малко монети. Като знам колко е зает Тансий, надали ще е нужно да го тревожим с този въпрос.

– Сама ще преценя с какво да тревожа Тансий и с какво не. А сега ви благодаря, господин Ракспорт, но имам по-належащи задачи.

След което се обърна към мен с делови вид и аз сепнато осъзнах, че представлявам предметът на тези „по-належащи задачи“.

– Вега – рече без някакво предисловие, – искам да поговорим за Джон.

После излезе навън и аз я последвах.

Богъл седеше в готовност на своята капра, но тя подмина каретата и двете продължихме да крачим редом по пустата Главна улица.

– Предполагам, че вече имаш своя заверен пропуск за придвижване из Горчилище?

Аз кимнах и извадих парчето пергамент изпод наметката си.

– Домитар ги раздаде на всички от Комините още вчера. И толкоз по-добре, иначе никой Уъг не можеше да мине и две преки, без Роман Пикус и неговите Жандарми да го спрат и да му задават глупави въпроси.

– Те просто си вършат работата, Вега.

– Може и така да е. Но мортите в ръцете на Уъгове като Ран Дигби и Клетъс Луун са предпоставка за големи бели.

Тя ме изгледа любопитно.

– Не е изключено да си права. Ще поговоря със Съвета за правилата за подбор и обучение на въоръжените патрули. – Тя спря и добави: – А сега трябва да поговорим за Джон.

– Добре.

– В трудни времена като тези сме длъжни да се възползваме от дарбите на всеки един от нас.

– И каква точно е дарбата на Джон?

– Неговият интелект, Вега. Мислех, че отдавна си разбрала. Нима не чу идеите, с които излезе относно Стената?

– И какво следва оттук?

– Тансий и аз искаме той да дойде да живее при мен.

Замръзнах на мястото си.

– Да дойде да живее при вас? – изрекох бавно. Извърнах поглед към Общежитието и сърцето ми запърха като птица. Да заменим тази дупка за дома на Моригон бе нещо, за което не бях и мечтала. Там имаше вкусна и изобилна храна, камари от книги за четене, уютни камини и топла вода, която можеше да ползваш на воля без дори да излизаш навън. И самата Моригон щеше да е там, за да ни учи как да бъдем по-чисти, възпитани, умни и изобщо... по-добри, отколкото сега.

– Брат ти е много талантлив Младок, Вега, и неговите таланти трябва да се развиват и култивират за благото на цяло Горчилище. Затова му пращах книгите, затова поканих и двама ви на вечеря. Исках да се убедя с очите си.

– И кога ще стане преместването? – попитах, още не вярвайки на добрия ни късмет.

– Джон може да дойде още утре по разсъмване. Ще изпратя Богъл да го вземе.

Бях толкова развълнувана от разкрилите се пред нас възможности, че не схванах веднага смисъла на ударението, поставено върху името на Джон. После ентусиазмът ми бавно помръкна.

– Значи само той ще живее при вас, така ли? – попитах.

– Ще полагам особени грижи за него. Ще го науча на много неща. Уверявам те, че той наистина ще разцъфти под моята опека, Вега. Ще достигне големи висоти.

„Ами аз? – идеше ми да извикам. – Защо не вземете и мен, нима аз не мога също да разцъфтя и да достигна големи висоти?“ Но виждах отговора в очите й и изведнъж изпитах нежелание тя да разбере, че съм изтълкувала погрешно поканата й.

– Брат ми никога не се е отделял от мен – казах. – Възможно е да му се отрази зле.

– Напротив, ще му се отрази чудесно. Преди всичко, ще спре да живее в тази съборетина, която Роман Пикус нарича Общежитие. А и съквартирантите тук не са точно най-добрият пример за подражание, не мислиш ли?

– Аз съм добър пример за подражание на брат си.