Дейвид Балдачи - Довършителката

Но въпроси, подобни на неговия, долитаха от всички страни. Тълпата от Уъгове заплашваше да стане неуправляема. Трябваше само една искра – обидна дума или размахан юмрук, за да пламне бунт.

– Моля ви, братя Уъгморти – вдигна ръце Тансий. – Оставете ме да обясня. Успокойте се. Моля ви. – Но никой не се успокояваше, докато нечий глас, твърд и повелителен, не прозвуча над останалите:

– Аз знам.

Всички глави се обърнаха натам.

Моригон се бе изправила, взирайки се не към Тансий, а към нас.

– Аз знам – повтори тя. – Всеизвестно е, че съм надарена със способността да виждам неща, скрити за останалите. Това е дарба, която ползвам за благото на всички вас. Именно тя ми позволи да разкрия участта на Куентин Хърмс, както и потенциалните опасности, на които сме изложени от злодейската група, наречена Кръвниците. Отново благодарение на нея получих видение какво трябва да сторим, за да се защитим от тях. Никога не бива да им позволим да ни отнемат Горчилище. То е всичко, което имаме.

Затаих дъх, както и всеки друг Уъг наоколо.

После, като по команда, всички гърла изригнаха в аплодисменти.

Моригон вдигна ръка към прекрасния свод на Камбанарията.

– Да живее Горчилище!

– Да живее! – скандирахме ние.

И аз въпреки всичките си съмнения бях сред най-гръмогласните.

Щом излязохме, видях Клетъс Луун и две от приятелчетата му да тормозят Делф, като правят физиономии и имитират заекващия му говор.

– Де-Де-Делф вони – каза единият от остроумниците.

– А лицето му е като фъшкия на Крет – добави Клетъс.

– Махайте се оттук, безбожници – ревна Дъф, който вървеше подир мен. – Точно пред Камбанарията, как не ви е срам. Алвис Алкумус щеше да се обърне в гроба, ако ви чуе!

После сграбчи сина си за ръката и го задърпа към къщи.

На минаване край Клетъс кракът ми случайно се протегна и го спъна. Той се просна по лице върху паважа. Когато се преобърна и опита да стане, поставих калния си ботуш върху гърдите му и казах:

– Ако пак направиш това, Клетъс Луун, ще си завра ботуша на друго място, където слънце не огрява. Хубаво го запомни!

После се обърнах и си тръгнах. Той и приятелите му претичаха покрай мен, като ми подвикваха думи, толкова мръсни, че се наложи да запуша ушите на Джон.

В Камбанарията бе задушно, но навън повяваше хладен ветрец, който те караше да потреперваш. Заведох Джон на Обучение и после отидох във фабриката. Това бе особен работен ден. Всички изпълняваха задълженията си, но умът им бе другаде. През обедната почивка, в общата стая, целият разговор се въртеше около Кръвниците. Аз не говорех нищо, но слушах внимателно. Всички, до последния Уъг, подкрепяха Моригон и плана за построяване на Стената.

Аз, въпреки че бях скандирала заедно с тях в Катедралата, имах по-различно мнение, защото знаех неща, които те не знаеха. Знаех, че Куентин Хърмс е избягал в Мочурището по собствена воля. Знаех, че е написал за това място книга, показваща, че е бил там и преди. Знаех също и че цялата история за Кръвниците е измислица, скалъпена от Кроун и Моригон. И макар да не исках да го вярвам, по всичко личеше, че Тансий и целият останал Съвет също са съпричастни към този фарс.

Бях сигурна, че го правят, за да прикрият истината зад изчезването на Куентин. Със собствените си уши бях чула как Кроун предлага да кажат, „че е било Случка, както при останалите, както при Върджил“. Докато дъвчех сандвича си и отпивах от чая, усетих как в гърдите ми се надига гняв.

Какво всъщност се бе случило с дядо ми? И с всеки друг Уъг, чието изчезване се приписваше на Случка? Какво бе това място, което наричах свой дом?

Вечерта, когато с Джон се прибрахме в Общежитието, край масата в столовата се провеждаше нещо, наподобяващо на военен съвет. До ръката на Какус лежеше нож, който Клетъс гледаше алчно. Щом ме видя да влизам, лицето му се изкриви от злоба. Не ще и дума, че инцидентът пред Камбанарията се бе запечатал в жалкия му мозък.

На минаване край него нарочно извадих своя нож от джоба си, уж да опитам с палец острието му. После го развъртях ловко, подхвърлих го няколко пъти и накрая го забих в стената от около пет метра разстояние. Докато го измъквах от чамовите дъски, погледнах през рамо. Клетъс ме зяпаше с отворена уста.

Прибирайки ножа, усетих, че атмосферата е по-различна от обикновено. От вратата на малката кухничка не излизаше топлина и не се носеше мирис на готвено.