Дейвид Балдачи - Довършителката

Езекил вирна лице към тавана, но предполагам, че взорът му стигаше далеч отвъд него, към неща, които единствено той можеше да види.

Сетне затвори очи и зареди дълги потоци от думи, които звучаха вдъхновено и мъдро. Представих си го как стои и се упражнява пред огледалото и неволно се усмихнах. Това го поставяше в жалко измерение, което навярно никак нямаше да му се понрави. Когато най-сетне приключи, присъстващите вдигнаха глави и отвориха очи. Дали се заблуждавах, или Тансий също изглеждаше леко подразнен от дългата проповед?

Езекил ни обгърна с широк жест и каза:

– Днес сме се събрали по повод важно съобщение на Съвета.

Проточих шия и видях и останалите членове на Съвета насядали в полукръг пред олтара, обърнати към нас, величествени в своите черни туники. Едрата фигура на Джурик Кроун изпъкваше сред тях. За миг погледите ни се срещнаха и аз побързах да отвърна очи. Наистина мразех този Уъг.

– Както знаете – продължи Проповедникът, – нашият събрат Куентин Хърмс неотдавна изчезна, което породи много излишни приказки и празни предположения.

Тансий прочисти гърло достатъчно силно, за да се чуе чак до последните редове на Камбанарията.

– Затова сега Тансий, председателят на Съвета, ще направи изявление – заключи припряно ораторът.

Тансий пристъпи към аналоя, докато Езекил зае мястото си до Моригон. Двамата се разминаха, без да се погледнат, и инстинктът ми подсказа, че не хранят топли чувства един към друг.

– Разполагаме със сведения, с които искаме да ви запознаем тази сутрин – започна Тансий. – Тонът му бе делови и приковаващ вниманието, макар и не толкова шлифован и помпозен като на Проповедника. Притиснах по-здраво Джон до себе си и се заслушах. – Имаме основания да смятаме, че Куентин Хърмс е бил отвлечен.

Веднага се разнесоха коментари и възклицания, срещу които Тансий явно нямаше нищо против. Докато те продължаваха, Хърман Хелвит се изправи и попита високо:

– Моля за извинение, уважаеми Тансий, но да не би да го е сполетяла Случка?

– Не, господин Хелвит. Както ни е добре известно, след Случка от Уъга не остава нищо. – Погледът му ме откри в тълпата и ми се стори, че говори директно на мен. – Докато от Хърмс са останали някои неща. Намерихме дрехите, с които е бил облечен, кичур от косата му и ето това. – Той вдигна между пръстите си някакъв предмет, който не виждах ясно от мястото си, но от първите редове се надигна ропот, а майките започнаха да закриват лицата на своите Младоци.

Станах, за да го разгледам по-добре. Това беше очна ябълка.

В първия миг усетих, че ми прилошава, но у мен начаса възникна и друго чувство, което бързо надделя. Подозрение. Двете очи на Куентин бяха на мястото си, когато бягаше към Мочурището. А силно се съмнявах някой Уъг да е влязъл там подире му, за да събере тези останки. Какво се случваше тук?

– Също така не става дума за нападение на звяр – каза Тансий и предугадил въпроса, надигащ се у присъстващите, побърза да поясни: – Той не е бил погубен от животно, а от нещо друго, спотайващо се в Мочурището.

– Майчице! И какво може да е това? – възкликна един Уъг от първия ред. Той имаше голямо семейство, Женска и поне пет Младока.

Тансий го изгледа с нещо като свирепо снизхождение.

– Веднага ще ви кажа, че то ходи на два крака, също като нас.

Тълпата ахна.

– И откъде знаем това? – подвикна друг Уъг, изваждайки дългата лула, която беше стиснал между зъбите си. Пушливото биле бе забранено в Камбанарията, тъй че тя не беше запалена. Лицето му бе почервеняло и свъсено от тревога. Изглеждаше така, сякаш иска да удари някого.

– От доказателствата – отвърна спокойно Тансий. – Доказателствата, които открихме в хода на разследването.

Друг Уъг се изправи, с шапка в ръце.

– Ще прощавате, ама защо тогава предложихте награда за залавянето му? Ние си мислехме, че е нарушил законите и тъй нататък, а сега излиза, че нещо го отвлякло. Каква беше тая работа с наградата? Нали така? – обърна се той за подкрепа към околните и те закимаха. Разнесоха се и недоволни подвиквания.

Това вече ставаше интересно. Настаних се по-удобно върху скамейката и погладих Дестин под наметката си. Тя сякаш бе направена от лед.

Тансий вдигна ръце за тишина.

– Отговорът се крие в новите факти – рече, взирайки се право в Уъга. Тежестта на погледа му бе такава, че коленете на питащия се подвиха и той седна, но все пак изглеждаше доволен от проявата си.

Тансий направи пауза, сякаш искаше да ни подготви за онова, което предстоеше да чуем, сетне продължи: